Джон Лескроарт - Фатална жена

— Още ли има? — попита Роук.

— Само още малко. Знаете ли с какво се е занимавал г-н Гудмън, преди да стане градски съветник?

— Знам, че е бил адвокат — каза Роук.

— Така е, но не е бил филантропски настроен и творящ добри дела адвокат като присъстващите тук — уточни Хънт и започна да им описва „армейския бизнес“. — Във всеки случай — обобщи той — това е изящен начин да осигуриш на богатите семейства доброволни сурогатни майки и всички са доволни. Би могло да е напълно законна схема, но пък тогава нямаше да е забавно. Гудмън се е сетил как да открие жени на служба в армията, които са се връщали в Щатите, след като са забременели и са се прибирали да родят. Скоро, твърде скоро след раждането те е трябвало да се върнат на служба и да бъдат пратени на нова мисия в зони на военни действия отвъд океана, но колкото и шокиращо да ви звучи, много от тях не са искали. Така че Гудмън им плащал по двайсет бона от неговите сто за уреждане на сделката, а междувременно всичките им медицински разходи се поемали от държавата. Освен това те пак си получавали заплатите.

— Ама че негодник — изсмя се Роук подигравателно.

— Чакай, чакай — прекъсна я Хънт. — Още не съм стигнал до интересната за нашите цели част. А тя е Джесъп.

— Нека да позная — каза Харди. — Джесъп е помагал за откриването на жените.

— Дотук си прав. И е получавал бонус от три бона за всяка.

Около масата се възцари умислено мълчание.

— Ето ви един жокер — подсказа им Хънт. — Защо Гудмън не го е уволнил веднага след като е разбрал за момичетата на Ло?

Очите на Харди бяха изпити и уморени почти през целия ден, но сега в тях проблесна искра.

— Защото не е можел. Джесъп е щял да разкаже какви са ги вършили.

— Смяташ, че го е изнудвал? — попита Джина. — При това открито?

— Не е невъзможно — отвърна Хънт. — Или поне дотолкова, че Гудмън да не може да измисли начин да го уволни.

— Как се докопа до всичко това, Уайът?

Хънт се усмихна.

— Ето това пък е най-веселата част.

Харди осъзна със закъснение, че срещата между Джина и Хънт може да е била неловка. Разликата във възрастта им беше относително голяма, около петнайсет-шестнайсет години, но преди време двамата имаха двегодишна връзка. Харди изпрати Хънт, върна се в солариума и веднага постави въпроса:

— Надявам се, че не ти създадох проблеми. Когато казах на Уайът да дойде, не се сетих, че…

Джина махна с ръка.

— Аз съм голямо момиче, Диз. А той е добър човек. Нямаме проблеми помежду си.

— Нямате проблеми — кимна Харди. — И двамата. Обичам да работя с пораснали хора. Особено след като цял следобед гледах Британи. Бедното момиче е толкова объркано. Попита ли я защо си е отрязала косата?

— Вече не искала да бъде красива. Смята, че красотата ѝ я е забъркала в тези неприятности.

— Има нещо вярно.

— Проблемът не е в красотата — каза Джина, — а в това как я използваш. Един ден ще го разбере.

— Казва го човек, който вече знае.

Джина го изгледа и се усмихна широко.

— Тези думи са винаги на място, макар и да са чисто ласкателство.

Тя отвори куфарчето си на масата пред нея.

— Сега искаш ли да помогнеш на Ейми да се подготви за кръстосания разпит на Британи, или ще говорим за новата информация?

Харди се замисли.

— Идеята, че имаме двама нови играчи и два нови мотива, ми харесва.

— Смяташ ли, че наистина имаме? Ако разкриеш един от тях, всъщност обръщаш тезата си към „някой друг го е направил“ и замесваш Гудмън и Ло.

„Някой друг го е направил“ беше съвсем обичайна стратегия на защитата.

— Смятам, че на теория звучи добре — продължи Роук, — но е малко пресилено да искаме от съдебните заседатели да повярват дори и за минута, че някой от тях двамата е убил Джесъп, дори и да имат мотив. Особено Гудмън… Тоест градският съветник. Ще разбуниш голямо гнездо на оси и може да те нажилят. Да не говорим, че в момента не можем да докажем и капчица от тези твърдения.

— Това не ме притеснява. Да не забравяме, че Дан Уайт също беше градски съветник, така че имаме прецедент.

— Дан Уайт беше побъркан.

Това може и да беше вярно, но през 1978 г. Уайт беше застрелял кмета Джордж Москоун и градски съветник Харви Милк в кабинетите им.

— Този прецедент няма как да покаже, че през онази неделя Гудмън е бил в жилището на жертвата — настоя Джина.

— Може да е поръчал убийството.

Роук сбърчи вежди.

— Е, така или иначе е по-добре да откриеш какво е правил през онзи ден, ако ще вадиш историята в съда. Ще бъде доста смущаващо, ако излезе, че е бил примерно на Хаваите или в Тахо.