Джон Лескроарт - Фатална жена

Моузис се огледа през залата към дъщеря си. Джина все още я държеше в прегръдките си и двете си говореха, опрели глави.

— Никога не съм искал да ѝ се налага да прави това — каза той. — Нито пък на някого от нас, ако има значение.

Харди си отвори устата да каже, че подобни откровения са малко закъснели и че Моузис е трябвало да премисли нещата една идея по-ясно преди време, когато наистина е било от значение и когато е можел да спести неприятностите на всички. Пое си дъх, но се спря. Какво, по дяволите, очакваше да постигне с тази лекция?

Всички бяха затънали до ушите и нямаше какво повече да направят.

— Госпожице Магуайър.

Тонът на Стиър беше малко по-твърд, сякаш търпението му се изчерпваше. Той разпитваше Британи от почти два часа и я беше накарал да разкаже как се е върнала при Сюзън и Моузис, как е казала на майка си, че просто е пила прекадено много и на сутринта ще отиде пеша до „Детелината“, за да си прибере колата, но вместо това в седем и петнадесет е посетила Центъра за помощ за жени, пострадали от сексуално насилие. Според думите ѝ тя се беше върнала в апартамента на родителите си около десет и половина в неделя сутринта и бяха седнали да закусват в кухнята. В този момент Стиър явно реши, че е време да засили огъня.

— Искате да кажете на съдебните заседатели, че когато онази сутрин сте се върнали, баща ви не ви е попитал къде сте били и какво се е случило предишната нощ?

— Точно така.

— Обичайно ли е да прекарвате нощта при родителите си?

— Не е много често, но се случва.

— Онази сутрин сте отишли да съобщите, че сте били изнасилена от г-н Джесъп — тъкмо сте се били върнали, но не сте споменали нищо на никого от родителите си?

— Точно така.

— Не сте?

— Не.

— За да сме точни, бих желал да го заявите и на съдебните заседатели. Казахте ли на баща ви, че жертвата на убийството е сложил опиат в питието ви в „При Пери“, а след това ви е изнасилил?

Ейми У скочи на крака, сякаш някой я изстреля.

— Ваша чест, възразявам! Свидетелката вече отговори на този въпрос.

— Отхвърля се.

— Госпожице Магуайър? — настоя Стиър.

— Не, не съм казала — отрече Британи.

— Казахте ли му, че сте се събудили в апартамента на г-н Джесъп и сте знаели, че сте била изнасилена?

— Възразявам!

— Отхвърля се.

— Не.

— Казахте ли на баща си, че жертвата на убийството ви е насилил сексуално?

В този момент Харди също усети, че не може да се сдържа повече.

— Ваша чест, ако съдът позволи…

Той долавяше водовъртежа от енергия зад гърба си, но не даваше и пет пари.

Гомес трясна с чукчето, изгледа адвоката и се взря над главата му в залата.

— Съдът не позволява, г-н Харди. Защитата и обвинението да дойдат при мен.

Харди и У станаха и излязоха иззад двете страни на масата. Стиър не закъсня и застана до тях пред масата на съдията. Гомес се приведе напред, така че да чуят свирепия ѝ шепот:

— Няма да позволя подобен елементарен подход на размяна на реплики. Вие, госпожице У или вие, господин Харди, ще отправяте възраженията си спрямо който и да било свидетел към съда. Няма да позволя нито един от вас…

— Ваша чест — каза Харди, — с цялото ми уважение…

Гомес вдигна показалец и го пресече.

— Господин Харди, съветвам ви да внимавате изключително много какво ще кажете. Опитът ми показва, че адвокати, които започват с „цялото ми уважение“, често продължават с изявления, които могат да са крайно неуважителни. Ако това се случи тук, ще има моментални и сериозни последствия. Ясно ли се изразих?

Харди преглътна жлъчния си коментар и кимна.

— Да, Ваша чест. Но г-н Стиър очевидно тормози свидетелката, която е и жертва. Тя ясно заяви, че не е казвала на баща си, че е била изнасилена.

— Той трябва да развие тезата си, за да могат съдебните заседатели да разберат точно какво е казала и какво не е. Изразих се ясно, че ще допусна да я пита какво е казала на баща си. На вас, а и на адвоката на г-ца Магуайър, ви беше ясно, че тя трябва да е готова да даде показания за целия инцидент. А сега нека всички се върнем по местата си и да продължим.

Харди и У седнаха зад масата си. Стиър не пропиля и секунда и веднага помоли стенографката да повтори последния му въпрос:

— Казахте ли на баща си, че жертвата на убийството ви е насилил сексуално?

Британи стисна устни и поклати глава.

— Не.

— Казахте ли на баща си — продължи Стиър, — че сте се почувствали насилена и мразите жертвата на убийството, след което баща ви се е ядосал?