Джон Лескроарт - Фатална жена

Те обаче знаеха, че Стиър ще се опита да представи мотива и затова решиха, че ще бъде много по-добре, ако заседателите узнаеха, че Британи е била изнасилена. Всичко се развиваше точно така.

— Да, познавах Рик Джесъп.

— Откъде го познавахте?

— Излязохме веднъж. Не се получи и спряхме да се виждаме.

— Кога се случи това?

— Не съм сигурна за точната дата. Мисля, че беше някъде в началото на февруари.

— Като казвате, че сте спрели да се виждате, имате ли предвид, че сте престанали да излизате на срещи?

— Да.

— Все пак виждали ли сте г-н Джесъп отново през февруари?

— Да.

— А при какви обстоятелства се видяхте?

— Той дойде в работата ми, в кафенето „При Пит“. Каза, че иска да ме види отново, а аз му отвърнах, че нямам подобно намерение.

— Скарахте ли се?

— Не, не точно. Имахме спор, аз отидох в задната стая, а управителят го помоли да си тръгне.

Харди улови погледа на племенницата и кръщелничката си и кимна леко, за да ѝ покаже, че се справя добре. Заседателите оставаха с впечатлението, че тя е честна, възпитана и заслужава съчувствие.

— Въпреки това видяхте ли се с г-н Джесъп още веднъж през февруари?

— Да. Един ден след работа той ме засече в една уличка, докато отивах към автобусната спирка, за да се прибера.

— Тогава отново ли възникна спор?

— Да. Казах му, че не искам да го виждам повече. Исках да ме остави на мира.

— Какво се случи след това?

— Опитах се да мина покрай него, да продължа напред, но той ме сграбчи.

— Сложил е ръце върху вас?

— Да. Разтресе ме и ме блъсна в стената. От лицето ми потече кръв, а той веднага започна да се извинява. Уплаших се, отново се опитах да мина край него, но той ме сграбчи отново и ме хвърли на земята.

Харди потупа Моузис по ръката и хвърли скрит поглед към Ейми. Беше убедил Британи, че трябва да разкаже за по-ранните си отношения с Джесъп при разпита на Стиър. Те не можеха да се свържат с нощта на изнасилването, но бяха мощно оръжие и обрисуваха Джесъп в най-мрачни краски. Въпреки това Харди имаше предчувствието, че Стиър ще го позволи, тъй като това водеше до побоя над Джесъп, а това щеше да създаде впечатление за нрава и намеренията на Моузис. Но според Харди по-важното беше, че това означаваше, че тогава Британи не беше отишла право при баща си, след като я бяха пребили, и смяташе, че Стиър го подценява. При кръстосания разпит Харди щеше да наблегне точно върху това.

Грозника продължи точно по плана си:

— Лошо ли пострадахте?

— Отидох в болница, настаниха ме в интензивното отделение, но по-скоро бях поразтърсена. Имах ожулвания и синини.

— Казахте ли на баща си, че г-н Джесъп ви е нападнал?

— Не, не казах.

— Никога?

— Никога.

В този момент Стиър се намираше в изцяло печеливша ситуация. Щеше да твърди, че Британи е казала на баща си за изнасилването и че това е мотивът за убийството. Ако заседателите не повярваха, щеше да се позове на другия инцидент, когато Британи не беше посочила Джесъп, но Магуайър някак си беше разбрал какво е станало и беше пребил младежа. Беше възможно Магуайър да се е досетил за изнасилването точно както за първото нападение срещу дъщеря му, дори и тя отново да беше премълчала. Така или иначе Стиър щеше да разполага с мотива.

Стиър даде вид, че усеща мъката на Британи, замълча, върна се до масата си и се престори, че преглежда нещо из бележките си. После отново застана пред нея.

— Това не е последният път, когато сте чули за г-н Джесъп, нали?

— Не.

— Кога беше последният път?

— В края на март.

— Той как се свърза с вас?

— Прати ми есемес, че ще повдигне обвинения, че баща ми го е нападнал, освен ако не се видим отново.

Стиър се престори на изненадан, погледна към заседателите, но после отново се обърна към свидетелката си.

— Как отговорихте на съобщението?

— Съгласих се да се срещнем в „При Пери“ в събота вечерта.

— А защо сте се съгласили да се срещнете с него въпреки предишните ви отношения и нападението срещу вас?

— Исках да разбера какво има предвид и евентуално да го убедя да престане да тормози семейството ми.

— Нима казвате, че не сте вярвали, че баща ви го е пребил?

— Не знаех. Тогава разбрах за пръв път. Рик имаше политически връзки и си помислих, че може да ни причини неприятности. Баща ми е собственик на бар — „Малката детелина“, а Рик работеше за градски съветник Гудмън, който през последните месеци организираше акции срещу заведения из целия град. Затова се съгласих да говоря с него.