Джон Лескроарт - Фатална жена

Тя се облегна в ергономичния си стол, като явно си беше дала сметка, че нещо се беше променило. Изгледа Хънт едва ли не лукаво, остави си чашата и се обърна да погледне към кабинетите встрани и зад нея.

— Той беше много арогантен — каза му тя с приглушен глас. — Два месеца преди това беше излизал с нея, нали знаете?

— Да, това го знаем.

— Не беше добър човек. Не е хубаво да се говори лошо за мъртвите, но така си беше. В офиса сега е много по-приятно.

Или поне атмосферата не е отровна, което вероятно е най-доброто, за което можеш да се надяваш при повечето политици.

— Той ли я е тровил? Как го е правил?

— Не сте ли чули? Никой ли не ви е казал що за човек беше?

Хънт поклати глава.

— Той е жертвата, Даян. Мъртъв е. Много хора дори не вярват, че е изнасилил момичето. Както и сама казахте, хората няма да кажат лоша дума. А и какъв би бил смисълът? Той вече е достатъчно наказан, нали? И действителното изнасилване не е от значение, поне в правния смисъл. Нас ни интересува дали нашият клиент е смятал, че то се е случило. Вниманието никога не е било концентрирано върху Джесъп, защото е без значение кой е бил и какъв е бил.

— Тук определено беше от значение — изсумтя тя тихо.

Хънт се наведе още по-напред.

— Даян, току-що ме попитахте дали не съм чул. Нещо конкретно ли тровеше атмосферата в офиса?

Тя отново се огледа, очевидно изнервена.

— Знаете ли кой е Джон Ло?

— Слабо — отвърна Хънт с безизразна физиономия. — Мисля, че е един от големите ви спонсори.

— Така е. Той освен това… — започна да разказва тя. Обясни му как Ло е дошъл при Гудмън, а след това съветникът подложил на жесток разпит всички стажанти мъже. Хората били убедени, че виновникът е Джесъп, но така или иначе нямало никакви доказателства. Проблемът бил, че Джесъп поставил под заплаха работата на всеки мъж в офиса. Всички го мразели, а той на свой ред се чувствал застрашен от всички. Винаги бил арогантен, но след това станал капризен и лесно се ядосвал. Дори Гудмън сякаш бил стигнал до извода, че точно Джесъп е заплашвал и удрял момичетата на Ло, във всеки случай започнал да се оглежда за хора, които да интервюира за мястото на Джесъп. Даян лично беше записала първата от уговорените срещи.

— И как така никой не е споменал нищо за това? — учуди се Хънт.

— А защо да споменаваме — сякаш се обиди Даян. — Както сам казахте, щеше ли да има някакво значение? Рик е мъртъв. Всички бяхме доволни, че вече го няма. Нямате и представа колко.

Вратата към коридора се отвори, Даян млъкна, а секунди по-късно Хънт вече стискаше ръката на Лайъм Гудмън.

— Виждам, че Даян се е погрижила добре за вас. Тя е истински бисер. Съжалявам, че ви накарах да чакате, но когато се обади кметът…

Разговорът с Гудмън започна както с Ло, но с решителното предимство, че Гудмън познаваше Джесъп от много отдавна. Затова беше логично да се предположи, че съветникът има много повече информация за личния живот на шефа на екипа си. Гудмън не мина зад бюрото, за да го постави като бариера между двамата, а седна диагонално срещу Хънт, спокоен, но и мрачен заради болката, която му причиняваше загубата на дясната му ръка в службата.

Хънт изслуша първите очаквани реплики колко добър, лоялен и способен човек бил Джесъп, но след това реши да стане по-настъпателен.

— Значи е бил страхотен. Предполагам това означава, че вие не смятате, че той е изнасилил момичето. Мислите, че тя го е обвинила, но нищо такова не се е случило.

Въпросът буквално стъписа Гудмън, точно както се надяваше и Хънт. Раменете на съветника се разтресоха.

— Това беше ужасно обвинение — успя да каже той. — Заради него и умря.

— Но не смятате, че го е направил.

— Не мисля, че някога ще узнаем. Как бихме могли?

— Можем да потърсим някакъв прецедент в поведението му — подметна Хънт.

Гудмън впи очи в детектива.

— Не знам какъв би бил този прецедент. Той нямаше никакви криминални прояви. Нищо, което да предположи изнасилване.

Хънт се облегна, сложи глезен върху коляното си и започна откровено е почти извинителен тон.

— Преди да дойда тази сутрин при вас, сър, отидох до офиса на Джон Ло и си поговорих с него.

Гудмън помълча секунда-две, раменете му се успокоиха и той погледна Хънт в очите.

— Не знам какво му стана — каза той и потри устата си в израз на мъка. — Направих го шеф на екипа, след като спечелихме изборите, и сигурно тогава някаква муха му е влязла в главата. Когато няколко от ходовете ни излязоха успешни, изглеждаше, че имаме шансове да продължим още по-напред и вероятно тогава се е помислил за недосегаем. Без значение какво ще направи. И е започнал да се възползва от позицията си.