Джон Лескроарт - Фатална жена

— Напоследък — каза Пейли — този тип работа съставя значителен процент от доходите ми. Вероятно около осемдесет процента.

Стиър спечели тази размяна на реплики и реши да не рискува още едно възражение, като попита колко точно плащат на Пейли. Беше уловил вълната и беше дал да се разбере, че показанията на Пейли са за продан и далеч не са обективни. Грозника оправда прякора си, като направо бръкна с пръст в раната.

— Докторе, получавали ли сте покана да се явите като експерт, но сте я отхвърлили, понеже сте проверили разпознаването или разпознаванията и те са ви се сторили точни?

— Да, имал съм такива случаи.

— А как се подготвихте за този случай?

— Видях полицейските доклади, прочетох свидетелските показания и прегледах някои записи.

— А прочетохте ли за разпознаването и показанията на Ананта Дъглас, Лайза Морено, Сюзън Антарамян и Фред Дайър?

— Да, прочетох ги.

— Кои от тези показания са най-точни?

— Не смятам, че което и да е от тях е особено точно.

Стиър знаеше, че отговорът ще бъде такъв, но се престори на изненадан.

— Нито едно от тях? Можете ли тогава да посочите разликите между показанията на тези четирима свидетели?

— Ами, очевидно те са от четирима различни души, които са имали различни срещи с човека, когото се надяват да разпознаят.

— Значи всички те са объркани по един или друг начин?

— Всъщност, господин прокурор, всеки от очевидците се е объркал отчасти поради една и съща причина. Оказва се, че полицията е повлияла на свидетелите по неподходящ начин. В този смисъл всеки от тях бърка заради една и съща причина.

Стиър изправи рамене, очевидно жилнат от удара, но веднага се овладя.

— Само да изясним, докторе. Казвате, че четирима отделни свидетели са посочили погрешно един и същ човек?

— Аз не съм тук да казвам дали даден свидетел е прав или греши. Казвам, че разпознаването не е надеждно. Причините са различни. Няма да коментирам кое разпознаване е най-вероятно, тъй като нито едно от тях не е.

— Тоест хората не са видели човека, за когото са казали, че са видели?

— Техните показания не го установяват.

— Докторе, нека ви попитам следното. Хипотетично съществува ли разпознаване, което вие бихте приели като достоверно в съда? Възможно ли е синът погрешно да идентифицира майка си? Или мъж съпругата си? Или баща…

— Ваша чест — прекъсна го Харди. — Това е чисто и просто тормоз над свидетеля.

— Оттеглям въпроса, Ваша чест — реагира Стиър още преди Гомес да успее да се произнесе.

— Съдът ще се възползва от тази възможност за почивка — каза Гомес. — Нека всички се срещнем отново тук в единадесет часа.

Пейли тръгна към стаята за почивка, но се спря край масата на защитата. Видът му беше доста разкаян.

— Фактите са си факти — каза той. — Нито едно от показанията на свидетелите не е особено добро. Какво друго можех да кажа?

— Справи се отлично — успокои го Харди. — Така или иначе всичко ще опре до конкретните неща. Защо греши Ананта.

Защо отделно от нея греши и Фред Дайър, както и Лайза Морено и Сюзън Антарамян. Когато им дойде редът, ще ги разпитаме един по един и ще докажем, че това, което току-що каза, е вярно. Не се притеснявай.

Но Пейли все още не можеше да се успокои, не харесваше как се развива разпитът, а Харди нямаше как да го вини.

— Трябва да разполагам със заглавията на изследванията и с посочената литература. Ще ги намеря през почивката, ако решиш да ме разпиташ отново след прокурора.

— Може би ще си струва — каза Харди. — Нека видим какъв ще е следващият му ход и ще решим след това.

— Ще си нахвърлям малко бележки, това винаги впечатлява залата.

На Харди му се щеше Пейли още сутринта да беше дошъл в залата с такава нагласа и да беше проявил малко повече внимание към детайлите, но въпреки това се усмихна уверено.

— Не ги размазваме, но след вчера все още водим убедително — каза той. — Просто бъди приятелски настроен и уверен. Не го оставяй да те разтърси. Всичко се свежда до достоверността, а ти притежаваш много повече от Стиър дори в най-добрата му форма. Нещата са добре, стига да си спокоен.

Харди реши да разведри ситуацията с малко чувство за хумор.

— Сега върви и свърши това, което трябва. Не искаме да се гърчиш от притеснение на скамейката — рече той.

Стиър беше показал, че Пейли е наемник, който основава твърденията си за свидетелското разпознаване на безпочвени твърдения, и можеше да го освободи, тъй като усещаше, че е свършил добра работа и го е дискредитирал. Харди със сигурност смяташе, че вече е понесъл достатъчно удари, но когато Стиър поднови разпита на експерта, изглеждаше като боксьор, който във втория рунд е повалил съперника си в нокдаун и сега излиза да го довърши. Харди нямаше идея какъв коз крие прокурорът в ръкава си.