Джон Лескроарт - Фатална жена

— Няма за какво.

— Ще излезеш ли да хапнем? Донесох малко китайско.

— Само още минутка и идвам.

— Окей, ще те чакам на масата.

Сюзън се върна в кухнята. Сърцето ѝ беше натежало. Сложи по една подложка от двете страни на масата и подреди салфетка, пръчици за хранене и чаши за вино. Извади наполовина пълна картонена кутия с бяло вино и я постави по средата. Накрая извади порциите от хартиения плик върху плота и ги сложи на масата както бяха в кутиите. Пшеничени нудъли ло мейн със скариди, тестени хапки дим сум с плънка, ребра на скара, „Пилето на генерал Цо“, което въпреки помпозното си име представляваше просто пържено пилешко на тиган със зеленчуци и сос и неизменния ориз на пара.

Тя отстъпи, огледа масата и въздъхна. Беше забравила соевия сос. Обърна се да го вземе от шкафчето и застина на място. Британи стоеше на вратата на кухнята. Беше навлякла някаква пижама на баща си и беше плакала. Очите ѝ бяха подпухнали, в тях още блестяха сълзи, а красивото ѝ лице беше неестествено бледо, без грам грим.

— Толкова се мразя — промълви тя.

Сюзън отиде до дъщеря си и я прегърна силно. Британи стоеше скована, някъде от нея се изтръгна нечленоразделен звук, който сякаш я пречупи и тя се разхлипа.

Глицки седеше на мястото до шофьора в паркираната пред дома му кола на Бил Шуйлър. Здрачът отстъпваше пред нощта, а над града висеше мъгла. Агентът на ФБР беше около десет години по-млад от Глицки, не се славеше със спокоен нрав, а сега направо се тресеше от напрежение. Глицки го беше поканил горе, но Шуйлър очевидно не искаше да се бави за каквото и да било. Не пожела да се види със семейството му, нито пък да покаже каквато и да е лична обвързаност.

— Дори не знам защо се срещаме — каза той. — Казах ти, че нямам нищо общо с шерифите, юрисдикцията ни е съвсем различна.

— Разбирам.

— Явно не разбираш.

— Сега ще спорим ли, или да ти кажа за какво става дума?

Шуйлър се поуспокои.

— Късметлия си, че сега си извън работата. Изнервен съм, защото ме улавяш по средата на нещо друго. Всички сме полудели. Ден спокоен няма, криза след криза.

— Много добре си спомням какво е. А дори не бях федерален агент.

— Прецакали са те, доколкото чувам.

Глицки се изсмя сухо, сякаш се изкашля.

— Хм, благодаря. Гледам на ситуацията като на благословия. Мога да направя нещо друго с живота си.

— Можеш. Ето ти го живота, но ми се обаждаш.

— Правя услуга на приятел. И преди за пети път да повториш, че не можеш да ми помогнеш, нека ти кажа, че моят приятел и аз нямаме никакъв интерес да разкриваме самоличността на свидетеля. Просто искаме да знаем в какво се е замесил.

— Откъде въобще знаете, че е замесен в нещо?

— Разбъбрил се пред приятелката си, но после я зарязал.

— Направо нечувана история. И смятате, че това, което ѝ е казал, може и да не е цялата истина?

— Не знаем. Той се е обрисувал като герой, но това не изненадва никого. Видял едни лоши типове да вършат лоши неща и решил, че трябва да отиде и да свидетелства срещу тях.

— Ей така изведнъж? Без никой да го кара? Без сделки за намалена присъда? Просто решил и сам предложил?

— Така твърди.

— От личен опит мога да ти кажа, че ако това е вярно, ще е един от малкото подобни случаи. Обикновено, ако някой е полезен свидетел, също е част от схемата, при това не на най-ниско ниво. Решават да помогнат, тъй като имаме нещо, с което ги заплашваме. После правим така, че да изчезнат.

— Знам го и точно затова сме скептично настроени към историята на този тип. Първото му име вероятно е Тони, а фамилията му може би започва със „С“.

— Сопрано?

— Добър опит, но сигурно е различна. Вероятно е от района около Ню Йорк, може би от Джърси. Основната ни улика е, че знаем, че е тук и работи като барман. Един от вашите шерифи трябва да му е надзорник.

— И не искаш да знаеш как се казва, така ли?

— Искаме да знаем само в какво е бил забъркан. Дали е бил дребен мафиот и особено дали е убил някого.

Шуйлър се обърна и го изгледа.

— Значи да оставим приказките за пенсионирането настрана, а? Още се занимаваш с убийства и смяташ, че това е такъв случай.

— Не се сещам да съм казвал точно това. Но бих добавил, че е в рамките на възможното.

Шуйлър кимна рязко.

— Ще видя какво мога да направя.

Харди се прибра у дома си от офиса чак в осем без петнадесет. Когато нямаше дело, той и Франи си разделяха домашните задължения относително демократично, но когато беше в съда, съпругата му се стараеше да му спестява всякакъв стрес и се нагърбваше с почти всичко. Ставаше рано с него, правеше му хубава закуска, проверяваше дали костюмите му са изгладени, а ризите прибрани от химическо чистене. Оглеждаше вратовръзките за петна и следеше обувките да са лъснати до блясък. Той пък гледаше да се прибере преди осем вечерта, а тя го посрещаше с коктейл. Тази вечер му беше приготвила леденостудено сухо мартини с джин „Хендрикс“ и резенче краставица. На себе си беше наляла чаша шардоне.