Джон Лескроарт - Фатална жена

— Не, не мисля.

— Не мислите. Не сте ли сигурен?

— Повечето пъти се случва.

— Разполагате ли е точна статистика в проценти?

— Бих казал в около деветдесет и пет процента от случаите.

— А в останалите пет процента ръстът на човека е оръжието посочен ли е вярно? Или пък има ли случаи, в които някой с ръст метър и осемдесет да бъде описан като дребосък метър и петдесет?

— Не, няма такива случаи.

— Нито един?

— Не съм чул за нито един. Разликата в действителния ръст, като сега говорим само за петте процента, е два-три сантиметра.

— Можете ли да посочите изследването, което поддържа това твърдение?

— Не точно. Но Джеймс Макдауъл е провел няколко проучвания…

— Кой?

— Джеймс Макдауъл, един от първите съдебни експерти по темата в Калифорния. Той беше един от известните и уважавани криминални психолози.

— Забелязвам, докторе, че казахте „беше“. Починал ли е г-н Макдауъл?

— Да.

— Кога е починал?

— Не съм сигурен. Преди шест или седем години.

— И, надявам се, че съм разбрал правилно, вие казвате, че той е написал първите изследвания, че хората е оръжие се възприемат като по-едри, отколкото са в действителност, нали така?

— Да.

— Нека ви попитам още веднъж за заглавието на проучването.

— Опасявам се, че не мога да се сетя веднага.

— А можете ли да посочите къде са публикувани тези изследвания на седем години?

Харди се изправи на мястото си колкото да прекъсне атаката.

— Възразявам, Ваша чест. Това е спорно и оказва емоционален натиск върху свидетеля.

Стори му се, че в погледа на съдията се мярна леко разочарование.

— Не смятам така. Отхвърля се.

Стиър продължи, сякаш без да си поема дъх, и припомни последния си въпрос.

— Публикувани ли са тези изследвания?

— Сигурен съм, че някои от публикациите и изследванията са в куфарчето ми — каза той, като се стараеше да запази любезното си излъчване.

— Но не си спомняте някое точно заглавие или публикация?

— Не, в момента не.

Това беше лек удар срещу Харди. Стойността на показанията на Пейли зависеше от репутацията му на учен, който може да даде точните отговори. Стиър извърташе нещата така, че Пейли сякаш си беше измислил всичко и затова то дори не е вярно. Нещата не се подобриха и при следващата серия въпроси.

— Докторе, вчера казахте, че като експерт сте давали показания над сто пъти.

— Да. Доста над сто пъти. Вероятно двеста или триста.

— Триста пъти?

— Приблизително.

— А в колко от тези триста явявания в съда сте свидетелствали за обвинението?

— Не са ме молили.

— Не са ви молили? — възкликна Стиър овладяно, но въпреки това успя да предаде удивлението си на заседателите. — Обвинението никога не се е обръщало към вас?

— Не.

— Значи никога не сте били свидетел на обвинението?

Харди отново се изправи.

— Възразявам. На този въпрос беше отговорено. Това е тормоз над свидетеля.

Гомес отново отхвърли възражението.

— Не мисля така. Докторе?

— Не. Никога не съм бил свидетел на обвинението.

Стиър осъзна, че може би се поддава на ентусиазма. Той не искаше да оставя впечатление, че се опитва да притиска свидетеля, който в крайна сметка имаше симпатиите на залата. Затова се прокашля да си прочисти гърлото и се върна до масата, за да пийне вода, като така пресече опитите на Харди да го бави. Върна се на мястото си пред съдебните заседатели и продължи:

— Докторе, вие се описахте като криминален психолог. Бихте ли казали, че професията ви е съдебен експерт?

— Да.

— Явявания в съда като това съставят поне част от доходите ви, прав ли съм?

— Да.

— Какъв процент от доходите?

Харди избута стола си назад и се изправи рязко.

— Ваша чест, това е несъществено. Няма отношение към делото.

Не само Стиър се увличаше от момента. Миг преди думите да излетят от устата му, на Харди му се прииска да се срита. Протестираше твърде често за неща, които знаеше, че ще бъдат отхвърлени, а така отчуждаваше Гомес и сега тя даде на прокурора възможност да обясни.

— Ваша чест — веднага се възползва той, — фактът, че този човек се издържа, като свидетелства за защитата, му дава очевиден мотив да украси показанията си. Той е наемник.

— Престанете веднага! И двамата — сопна се тя. — Господин Харди, въпросът явно е важен. Възражението е отхвърлено. Господин Стиър, можем да се оправим и без вашите разяснения. Придържайте се към подходящите юридически аргументи.

Пейли хвърли извинителен поглед към Харди. Той беше опитен свидетел и знаеше, че сега го въртят на шиш, но нищо не можеше да направи. Стиър си беше написал добре домашното.