Джон Лескроарт - Фатална жена

След една дълга въздишка той се обърна и беше слязъл по половината стъпала, когато чу, че вратата зад него се отваря. Той спря, обърна се и видя, че приятелят му стои бос, по дънки и обикновена бяла тениска. Беше му набола сигурно тридневна сива брада. Харди не си спомняше кога за последен път беше виждал Глицки по сини дънки и беше сигурен, че никога не го е виждал по тениска или небръснат.

— Търся Ейб Глицки. Стар човек, немощен, често ти се пречка из краката.

— Ще видя дали е тук — кимна Глицки.

— Бих казал, че, общо взето, мина добре — рече Харди. Той седеше на дивана в дневната на приятеля си и пиеше студен чай. Звънецът беше събудил Глицки от дрямката му и той, още замаян от съня, беше седнал по турски на пода. Лейтенантът, тоест технически погледнато бившият лейтенант, беше в лошо настроение. Харди не искаше и двамата да униват, затова забавляваше приятеля си с най-важните моменти от встъпителните речи, без да спестява нищо.

— Грозника беше подминал няколко дребни подробности, които обаче съвсем не са маловажни, така че наблегнах дебело върху тях. Например когато Моузис пребил Джесъп първия път.

— Това е бил един от добрите моменти?

— В смисъл, че дава различен отговор на нещо, което иначе няма отговор. Обяснява кръвта по обувките, кръвта по якето и кръвта в колата. Ако не го беше набил преди това, тези факти щяха да решат делото.

— Ако не греша, никой не е видял как го е набил.

— Много си придирчив. Поне им дава нещо друго, за което да мислят.

— Ако аз бях съдебен заседател, щях да си помисля, че Моузис е луда глава и ходи да бие хората.

— Просто е много емоционален.

— Хубава работа. Намерили ли са шилелага?

— Не са. Но имат някакъв свидетел, който е анализирал снимката — знаеш коя, онази от Стената на срама в „Детелината“. Там Моузис размахва проклетото нещо. Снимката е голяма, с отлично качество, а този свидетел ще каже, че травмите по главата на Джесъп съответстват точно на удари с тоягата. След това аз ще го смажа.

— На какво основание?

— Той не го е направил. Просто и ясно. А това означава, че убиецът е някой друг.

— Да имаш идея кой?

— Няколко. Лайъм Гудмън, Джон Ло или някой случаен човек. Не разполагахме с много време, но г-н Джесъп не е бил толкова мил, колкото го обрисуват. Бил е въвлечен в доста смахнати неща, а някои от тях може да са се сторили смущаващи на хора с пари или власт, или и с двете.

— Градският съветник Лайъм Гудмън?

Харди махна с ръка в знак, че е възможно.

— Ти вярваш ли на това?

— Понякога на част от него. Почти никога на всичко. В момента работим и сме затънали до гуша. Трябват ми още теории, факти за отвличане на вниманието, оправдаващи доказателства… От всичко.

Харди отпи от чая си.

— Как ти се отразява пенсионирането? Питам, защото и аз съм се замислил.

— Стига бе.

— Е, не съвсем. Казах го да съм съпричастен.

Глицки се позамисли.

— Ами, някак си е надценено. Няма да ти хареса.

— А на теб?

— Доста ме отегчава. Имаш много време. Децата са по цял ден на училище, Трея е на работа. А аз никога не съм си падал особено по телевизията.

— Чети книги — посъветва го Харди. — Те отнемат доста време. Ти си ненаситен читател, нали?

— Донякъде. Но ако четеш повече от три часа на ден, малко писва. Ако следващото ти предложение е голф, ще те изгоня. Добре съм. Ще се оправя.

— Имам си причина да те питам за пенсионирането. Мога да ти възложа нещо, да се поразходиш навън, мисля, че ще ти хареса.

— Слушам те — рече Глицки и се облегна на възглавничката на фотьойла.

— Какво ще кажеш да станеш свидетел? По този случай. Мой свидетел.

Ченето на Глицки увисна от изненада.

— Като че бившите ми колеги вече нямат ниско мнение за мен, че да ставам и свидетел срещу тях?

— Не са се отнесли честно с теб, не е ли така? Какво толкова им дължиш?

— Нищо, но все пак… Какво искаш да кажа?

Харди сви рамене.

— Просто да поговориш малко, че си помислил, че разследването е било пришпорено, тъй като е важно. А е важно, понеже Гудмън е притиснал Лапиър за резултати, тя се е поддала и е излязла от обичайната процедура. Щом са узнали за изнасилването, са го сметнали за мотив, решили са, че убиецът е Моузис, и са престанали да търсят друг извършител.

— Диз, на кого му пука какво мисля аз? Защо съдията да ме остави да кажа нещо подобно?

— Защото искам да покажа, че върху следователите е оказан натиск да арестуват Моузис. Те на свой ред са притиснали свидетелите — нарочно или не — да дадат показания и да направят разпознаване. Целият случай е опорочен от политиката.