Джон Лескроарт - Фатална жена

Тя беше слаба, личеше си дори под диплите на тогата. Харди я беше проверил веднага след като жребият беше отредил тя да води делото. Самата материя на случая беше такава, че би предпочел за съдия мъж или поне родител, а тя не беше нито едно от двете. Беше назначена от Джери Браун и все още нямаше голям опит. Гомес беше на четиридесет и шест години, неомъжена, завършила Юридическия факултет на университета в Джорджтаун. Тъмната ѝ коса стигаше до раменете, а без очила лицето ѝ ставаше почти красиво, особено ако не се мръщеше. За жалост това беше обичайното ѝ изражение, когато се беше замислила за нещо.

Тя се приближи и очевидно се позачуди кой е Харди и защо стои в коридора зад съдебната ѝ зала. Щом го разпозна, се спря, но не му подаде ръка.

— Господин Харди. Ще ме изпратите любезно до залата?

— За жалост не. Чакам клиента си. Явно са го отвели някъде другаде.

Това явно развесели съдията и тя поклати глава.

— Това е най-големият случай, който са ми възлагали, а забравят да доведат обвиняемия. Сигурна съм, че това означава нещо, но не знам какво.

— Трябва да се уверя, че е облечен подходящо, ваша чест. Не възразявам той да влезе в залата, след като съдебните заседатели са вече там, но само ако е без белезници и аз го съпровождам. Може би ще ни отнеме няколко минути. Ако предпочитате, можем да изчакаме тук.

— Предполагам, че няма да искате да влезем сега и да започнем без него — каза Гомес с крива усмивка.

— Ако зависеше от мен, нямаше да имам нищо против. Но това е съдебен процес, ваша чест. Обвиняемият трябва да присъства. Да се изправи лице в лице с обвинението и така нататък.

— Да, разбира се — съгласи се тя, свъси вежди, въздъхна и сякаш се състари с десет години. — Ще съм в кабинета си. Ще бъдете ли така добър да помолите пристава да ме повика, когато сте готови?

— Разбира се, ваша чест.

Тя се обърна, а Харди си помисли, че току-що беше постигнал дребна победа. Не ѝ отдаваше особено внимание, но между тях двамата като че беше прескочила мъничка искрица човечност. И той щеше да я използва.

Изборът на съдебни заседатели беше от изключителна важност, но на моменти беше особено скучен.

Евентуалните съдебни заседатели първо се пресяваха по затруднения и запознатост със случая. За затруднения се приемаха обстоятелства, заради които продължителният престой на заседателя в залата щеше да му причини сериозни проблеми. В тази категория попадаха самотни родители без адекватна помощ в отглеждането на децата, някои хора със собствен бизнес или такива, които работеха в компании без компенсации за участие в дело като заседател. За затруднени се приемаха и граждани с определени заболявания или неблагоприятно здравословно състояние. Освобождаване поради запознатост със случая не засягаше всички, които бяха дочули за делото, тъй като на практика всички знаеха за какво става дума. Отпадаха само тези, които вече имаха изградено мнение и не можеха да осигурят честен процес на обвиняемия. Последният проблем беше, че процесът нямаше да продължи само няколко дни, а доста повече време, отколкото много от хората можеха да отделят.

Майката на Ейми У беше китайка, а баща ѝ беше чернокож. Тя работеше за „Фриймън, Харди и Роук“ от основаването на кантората, а преди година беше станала партньор. На тридесет и три години тя вече беше умел и опитен адвокат по криминални дела. Освен това имаше приятна външност и Харди смяташе, че така масата на защитата изглежда още по-добре.

У, Харди и Роук седяха на маса до задната стена в заведението на Лу Гърка срещу Съдебната палата. Специалитетът на деня беше купа с агнешки кюфтенца, патладжан, маслини каламата и китайски нудъли, обилно подправени със сладко-лют сос. Беше изненадващо вкусно.

Харди ловко хвана една маслина с пръчиците за хранене.

— Конфликти — каза той лаконично.

Нямаше нужда да навлиза в подробности, тъй като и двете жени бяха адвокати и знаеха какви въпроси се задават на заседателите. Имате ли връзка с някой от правоприлагащите органи? Някога били ли сте жертва на престъпление? Били ли сте осъждан или арестуван? Има ли нещо, което да ви попречи да дадете честно и безпристрастно мнение по този случай?

Всеки евентуален съдебен заседател беше попълнил въпросник от двайсет и три страници. Харди и У ги бяха прочели всичките и сега се опитваха да се съсредоточат върху сто и двайсет души. От тях дванадесет щяха да бъдат съдебни заседатели в процеса, а други четирима щяха да са заместници.