Джон Лескроарт - Фатална жена

— Тази седмица направо я броя за отишла. Ако не и другата — продължи Харди. — Моля се до петък следобед да сме започнали с представянето на доказателствата, но не бих се обзаложил, че ще стане. Джина, знаеш, че няма нужда двете да сте тук през цялото време. Няма да ми трябвате, докато не стигнем до свидетелите.

Свитите срокове на делото бяха довели и до още нещо, вероятно добро. Джина съжаляваше Харди за огромната му натовареност и беше предложила да седи в залата и да помага при нужда. Роук беше адвокат с опит в съдебна зала и щеше да даде различна гледна точка, а и острият ѝ юридически ум щеше да е от полза за масата на защитата. Никой не спомена, че тя имаше лични причини да иска да е около Моузис Магуайър, да го държи под око и ако може, да бъде буфер между него и Диз, когато тези двама алфа-мъжкари решат да се счепкат. Това се беше случвало неведнъж, докато обсъждаха стратегията си по делото.

— Моуз изглежда добре. Отпочинал и представителен — отбеляза Ейми.

— Да, но трябваше да го сръчкам поне четири пъти, докато го събудя. Не бива да допускаме да изглежда отегчен до смърт. Нито пък да заспи.

— Доста трудна задача.

— Съгласен съм, но човекът е изправен пред перспективата да прекара остатъка от живота си в затвора. Няма да е зле да изглежда, че поне малко му пука. Нали се сещате, като на другите хора.

Джина остави пръчиците за хранене до купата си.

— Той не мисли, че ще прекара остатъка от живота си в затвора, Диз — каза тя приглушено. — Не вярва, че съдебните заседатели ще го признаят за виновен, тъй като според него хората смятат, че действията му са оправдани.

— Ще си променят мнението, като видят снимките от аутопсията.

— Може би няма. Особено ако успеем да вкараме сред заседателите бащи на дъщери.

Раменете на Харди се разтресоха, сякаш се смееше.

— Да, дано имаме късмет с това. Да не мислите, че Стиър ще го позволи?

— Вероятно няма, съгласна съм. Но нека мислим позитивно. Трябва ни само един заседател.

Харди много добре си спомняше Големия грозник. Той беше страховит противник. При първото им дело Стиър по-скоро водеше по точки, но Харди получи осенение свише в последния момент и успя да обърне делото, като разкри истинския убиец, който не беше неговият клиент. Без този щастлив пробив Харди щеше да бъде разбит, а невинният му клиент вероятно още щеше да гние в затвора.

Това беше по времето, когато Стиър работеше сравнително отскоро в областната прокуратура. Сега обаче беше натрупал няколко години, беше спечелил няколко големи дела и беше на път да се превърне в звезда. Беше настоявал пред Фарел случаят да му бъде възложен. Уес беше все още на нокти от недоказаните и неверни подмятания, че с Глицки и Харди са защитавали Магуайър, и затова се възползва от шанса да покаже на юридическата и полицейската общност, че преследва Магуайър с цялата мощ на службата си. Така Стиър влезе в залата като прокурор по делото.

Репутацията на Стиър беше толкова страховита, а маниерът му така уверен, че когато подборът на съдебните заседатели приключи, Харди остана с дразнещото усещане, че е бил прецакан. При това лошо. На него му се струваше логично обвинението да не допусне сред заседателите мъже, които имаха дъщери, и Ейми беше съгласна с него, но Стиър разреши да влязат не един, а цели петима такива.

Първата реакция на Харди беше, че е успял да надхитри хитреца, но задоволството скоро се превърна в мъчителна увереност, че е пропуснал нещо важно. Стиър беше започнал с необичайните си стратегически ходове още от началото, Харди нямаше идея какъв е замисълът му, но беше сериозно притеснен. Двамата с Ейми положиха много усилия да сформират състав от съдебни заседатели, който да им харесва, но сега смяташе, че ако трябва да го направи отново, щеше да е по-мъдро да бяха подбрали други хора. Само че не знаеше какви.

Всеки адвокат беше научил, че по време на процес трябва да избягваш изненадите на всяка цена. А сега Харди се чувстваше като ударен с мокър парцал.

Беше петък сутринта и той трябваше да изхвърли всякакви тревоги и притеснения от главата си. Залата отново беше изпълнена до краен предел, но този път не с хора, повикани за съдебни заседатели. По твърдите столове от светло дърво бяха насядали тълпа репортери от местни и национални медии и хора от прокуратурата. Уес Фарел също беше там, но когато влезе, подчертано се въздържа да поздрави бившите си партньори в кантората Роук и Харди и седна от страната на обвинението. Съпругата на Моузис — Сюзън, седеше с каменно изражение на първия ред точно зад Харди и вероятно страдаше, че дъщеря ѝ Британи я няма. Тя обаче беше потенциален свидетел по делото и затова не беше допусната в залата. Точно срещу Сюзън седеше друга също толкова тъжна жена, за която Харди разбра, че е майката на Джесъп. Ейб Глицки го нямаше, а това беше подозрително. Но Харди не можеше да си позволи да мисли за него в момента, това беше съвсем различна история.