Джон Лескроарт - Фатална жена

Харди я прочете и изцъка възмутено. Всичко това водеше и до въпроси към личния живот на Магуайър. Що за човек би си позволил да раздава лично правосъдие? Правил ли го е и друг път? Още по-неприятното беше, че натрупаното впечатление правеше избора на съдебни заседатели истински кошмар. Щеше да е много трудно, ако не и невъзможно да открият граждани на Сан Франциско, които да отговарят на изискванията — да са незапознати с основните факти по случая, да не робуват на предразсъдъци към едната или другата страна и да са способни на честна преценка. Това беше лошо само по себе си, но всъщност беше най-малката грижа на Харди.

Той беше обмислил и варианта да поиска смяна на мястото на гледане на делото. Съдията щеше почти сигурно да се съгласи, но Харди беше по-притеснен да намери поне един или двама съдебни заседатели, чието становище „невинен“ можеше да обори десетина други вота в полза на обвинението. Той знаеше, че шансовете му да ги открие са много по-големи сред политически активните хора от контракултурата, сред онези със собствено мнение и силна воля, сред противниците на авторитарната власт, а точно те традиционно попадаха сред съдебните заседатели в Сан Франциско.

Джина Роук се изправи и се обърна да огледа жужащата от приглушени гласове зала. Нямаше хора само покрай стените и в дъното.

— От колко души ще избирате?

— По двеста човека наведнъж. От тях ще отпаднат тези, които са затруднени или са запознати със случая. По три сесии на ден в течение на три дни. Искаме да останат сто души, които да минат по-щателно проучване.

— Това може да отнеме и месец.

— Казах го на съдията. Дори Стиър се съгласи с мен, но Гомес смята, че ще приключим за седмица.

— Хубаво е, когато нещата започнат с толкова позитивно настроение — усмихна се пестеливо Джина. — А къде ни е клиентът?

— Забравиха го. Не, шегувам се. Трябва да се появи всеки миг.

— Тъкмо навреме да се поразходи окован зад скамейката? — учуди се Джина. — Не биваше да организират предварителния подбор тук.

— Смяташ, че трябва да кажа на Гомес да ги разкара, за да може Моуз да влезе като свободен човек? Да се забавим с около половин час?

— Това е дело за убийство — каза Джина. — Някой въобще допуска ли сериозно, че съдебните заседатели не знаят, че той е в затвора?

— Всъщност няма да е окован. Ако го допусна, апелативният съд ще ме сметне за некомпетентен.

— Дано Бог го благослови, ако е некомпетентност и Моузис бъде осъден, а някой апелативен съд иска да го освободи заради това. Поне ще го доведат прилично облечен, нали?

— Ще бъде добре облечен, да.

Моузис нямаше да застане пред съдебните заседатели в оранжевия си затворнически гащеризон. Щеше да носи хубавите си панталони, изгладена риза, сако и вратовръзка. Щяха да му махнат белезниците и оковите на краката отвън в коридора, преди да влезе в залата.

Харди осъзна, че делото вече беше започнало и бяха навлезли и в най-дребните детайли. Оттук нататък всичко беше от значение, дори преди съдията да е заел мястото си.

— Отивам да говоря с пристава, за да съм сигурен, че ще влезем двамата — каза Харди, отмести си стола и стана.

Вляво от него масата на съдебните заседатели вече беше заета от дванадесет евентуални членове и още шестима заместници. Пол Стиър седеше с един от сътрудниците си на банката на обвинението и внимателно преглеждаше компютърния файл с имената на съдебните заседатели, сякаш можеше да разбере нещо само от тях.

Харди си наложи обиграното изражение и се спря до лакътя на Стиър.

— Извинявай, Пол — каза той и протегна ръка. — Просто исках да ти кажа добро утро, преди да сме започнали.

Това беше още един дребен, но внимателно преценен ход от страна на Харди — да покаже на всички евентуални съдебни заседатели, че защитата и обвинението са професионалисти в добри отношения и това, че Харди е от защитата, не означава, че трябва да го приемат с предубеждение. Нито него, нито партньора му Ейми У, която щеше да е на втория стол на масата им.

Стиър се изправи, стисна ръката на Харди, и представи помощника си Ларс Гъндърсън — млад мъж, чиито дълга почти до раменете рижа коса и буйни мустаци бяха на ръба на допустимото за съдебна зала. Последваха още ръкостискания.

Харди обясни положението на пристава, той кимна и го заведе до вътрешния коридор, който минаваше зад съдебните зали. Адвокатът тъкмо поглеждаше към асансьора за ареста, когато съдия Гомес излезе от кабинета си, вече облечена в официалната тога, и тръгна право към него.