Джон Лескроарт - Фатална жена

Тони завъртя чашата си на бара, вдигна глава към телевизора и я вдигна до устните си.

— Ребека ли ти каза?

— Каза ми колкото знаеше. Аз обаче бих искал да знам защо ти не си ми казал още когато ти станах адвокат. За глупак ли ме смяташ? Или просто Бек е по-добър слушател?

— Не те виня, че си бесен.

— Какво облекчение. Аз определено не бих искал да ми се ядосаш. Как ти е истинското име?

— Тони.

— На много умен ли ми се правиш? Не ти го препоръчвам. В момента нервите ми не са в особено добро състояние.

— Спатаро. Тони Спатаро.

— Откъде си.

— От Манхатън.

— И си бил ченге?

— В „Нравствения“. Всичко, което казах на Ребека, е истина.

— Като не броим дразнещата подробност кой си всъщност.

— Какво да направя? — сви рамене Тони. — Аз съм в програмата за защита на свидетели. Ако те разберат къде съм, ще дойдат и ще ме спипат.

— Които са тия те?

— Не мога да ти кажа. Лоши хора.

— Но ти не си един от тях, викаш. Не си бил с тях и не си ги продал за съдебен имунитет, а? Защото нали знаеш, че най-често нещата стават точно така.

— Не и в този случай.

Тони надигна чашата, допи я и махна на бармана за още едно. Когато му го сервираха, той отново започна бавно да върти чашата.

— Ти си ми бесен заради Ребека.

— Ами, всъщност да, щом го казваш. Водя те в дома си като гост, ти сваляш дъщеря ми и я зарязваш заради братовчедка ѝ. Как смяташ, че се чувства един баща?

— Аз все още не съм с Британи.

— Все още — едва процеди Харди през зъби. — Това ми хареса.

— За това ли искаше да ме видиш? Да ми се навикаш?

— Почти. Да, напоследък ми се струва, че малко злоупотребяват с мен и исках да си го изкарам на някого, който си го заслужава.

— Какво искаш да направя?

— Нека те питам нещо. Какво ще правиш, след като те привикат да свидетелстваш или каквото там ще правиш? Ще се върнеш ли в Сан Франциско? Ще останеш ли тук? Това ли е новият ти живот? Или отново ще станеш ченге в Манхатън, когато лошите типове влязат в затвора.

— Не знам. Не съм мислил толкова напред. Шерифът ми каза, че ако се върна, програмата няма да може да носи повече отговорност за мен. Но там имам семейство, братовчеди, приятели… Целият ми живот е там, а дори не мога да им се обадя, да им кажа, че съм жив. Не знам колко време ще продължава всичко, но е гадно, повярвай ми.

— Направо ми се къса сърцето. Знаеш ли кое е наистина гадно, Тони? Че подвеждаш момичетата. Караш ги да си мислят, че ще останеш тук, а ти планираш да се върнеш. Караш ги да си мислят, че си човек, на когото могат да разчитат.

— Не знам дали ще се върна. Въобще не знам какво ще правя.

— Ами защо първо не си го изясниш, преди да въвличаш други хора в личните си драми и лайна? Както и дъщерите на други хора.

— Никога не съм смятал да престана да се виждам с Ребека. Аз просто…

Харди го спря с вдигната ръка, а лицето му беше като изсечено от тъмен мрамор.

— Не ми обяснявай, Тони, знам какво е станало.

Той отпи от бирата си, намръщи се, избута бутилката до ръба на бара и стана.

— Ще прехвърля случая ти на някой от подчинените ми. Той ще ти се обади.

Телефонът в кухнята звънна в десет часа и четиридесет и две минути вечерта и Глицки вдигна веднага.

— Глицки слуша.

— Лейтенант — гласът на Вай Лапиър звучеше строго като заповед. — Съжалявам, че се свързвам с вас толкова късно, но твоето съобщение беше да ти се обадя по което и да е време. Щях да изчакам до утре, но предполагам, че вече си говорил с някого от твоите хора и си разбрал, че са взели заповедта за ареста на Магуайър този следобед директно от съдия.

— Точно така. Пол Брейди каза, че сте наредили на него и на Лий да докладват по този случай направо на вас. Не разбирам защо сте сметнали, че това е необходимо.

— Бих казала, че е очевидно. Вие и г-н Магуайър сте приятели.

— Да, познавам го. Не бих казал, че сме близки приятели. Инструктирах следователите да се отнасят с него точно като с всеки друг заподозрян.

— Всъщност — каза началникът, — когато те са отишли да го разпитат, той очевидно е бил наясно, че е под подозрение, и вече си бил ангажирал адвокат.

— Адвокатът е зет му, госпожо.

— И ваш добър приятел, нали така?

— Не съм се свързвал с него по случая по никакъв начин. Не знаех, че той представлява Магуайър и не знам кога е бил ангажиран. Вие знаете ли?

— Естествено, че не. Както и да е. В толкова значими случаи понякога се налага да предприемаме по-необичайни мерки, за да избегнем впечатлението за некоректност или конфликт на интереси.