Джон Лескроарт - Фатална жена

— Не. Как са могли да направят такова нещо?

— По няколко начина, но нито един не е нормален. Не мога да повярвам, че никой от моите хора не ми е съобщил.

— Може да е оказал съпротива и да са пострадали.

— Диз щеше да ми каже — поклати глава той.

— Той пък какво общо има?

— Познай.

— Така като го казваш, мога да се досетя. Какво ще правиш?

— Не знам. Мислех да се обадя на Пол или на Лий, но си мисля, че те вече трябваше да са ми звъннали първи. Обаче не са, а какво ти говори това?

— Станало е нещо необичайно. Може би Моузис се е опитвал да се измъкне от града или нещо такова.

— Това е още една причина да ми се обадят, не мислиш ли?

— Ще те човърка, докато не разбереш. Обади се на един от двамата и поне разбери какво се е случило.

— Смяташ ли?

— Да.

След като плановете му за вечеря се провалиха, Харди си мислеше, че ще остане да говори до късно през нощта с шурея си, ще разбере неговата версия и ще начертае план за защитата. Гневният му изблик обаче попречи на идеята и Харди излезе от стаята за посещения в затвора отвратен и ядосан. Седна в колата си, паркирана срещу Съдебната палата, дъждът се лееше, а той се мъчеше да намери отдушник за яростта си.

Обаждането до Глицки не помогна, тъй като той — изумително — не знаеше нищо за ареста. Не би се шегувал с подобно нещо. Това означаваше, че той не беше спестил новината на Харди в нескопосан опит да заплаши Моузис, като го остави да гние една нощ в затвора. Това беше единственото, което му идваше наум като обяснение, ако и Глицки беше замесен. Нямаше за какво да се сърди на приятеля си. Освен това Ейб очевидно се тревожеше и за двамата, нямаше смисъл да го товари допълнително, като му стовари една камара глупости, за да му поолекне на него самия.

Харди се зачуди срещу кого би могъл да избълва натрупалата се в душата му отрова? Щеше да бъде безсмислено и нечестно, ако се прибереше у дома и насочеше цялата си негативна енергия към Франи.

Той набра друг номер.

— Къде си?

— У дома, чета. Защо? Трябва да взема още някоя смяна ли? Мога да съм там след петнадесет минути.

— Не. Барът е затворен. Днес са арестували Моузис.

— По дяволите. Вярно ли?

— Вярно. Току-що го видях в затвора. Не ти ли се пие нещо?

Сан Франциско е град на баровете. Има модерни заведения като „Горящия Рим“, но и любими квартални кръчми като „Детелината“. Има рокерски барове, гей барове, бар-ресторанти, спортни барове, временно отворени барове и барове в хотели. Има старомодни традиционни барове, нощни клубове и тематични барове. Има барове за всякакво време и място, за всякакво настроение и за всеки човек. Ако живеете в „Тендърлойн“, ще откриете доста заведения, които са почти невидими и лесно може да ги подминете. Някога може да са имали имена, но или боята беше вече олющена, или неоновите надписи бяха изгорели. Буташ вратата и се изненадваш, че се отваря. Влизаш и ако миризмата не те накара веднага да изскочиш обратно, се озоваваш в малко сумрачно помещение с не повече от десетина маси и още толкова високи столчета пред бара, зад който обикновено стои човек на средна възраст или дори по-стар. Няма значение дали е мъж или жена. В далечния ъгъл горе до тавана виси малък телевизор.

В бара на най-близкия до апартамента на Тони ъгъл имаше трима души. Даваха мач на „Джайънтс“, но Харди и Тони седнаха на два съседни високи стола в противоположния ъгъл на бара. Барманът дойде и хвърли пред тях две салфетки.

— Джентълмени — каза той. — Ожаднели ли сте?

— Има нещо такова — отвърна Харди. — Имате ли „Бекс“?

— „Хайнекен“, „Будвайзер“ и светла „Милър“.

— „Хайнекен“.

— Двойно уиски „Краун Роял“ — поръча си Тони. — С лед.

Харди потискаше гнева си, откакто беше оставил Моузис.

Овладя го и като се обади на Глицки. Не му се поддаде и докато караше до жилището на Тони, нито пък докато вървяха до бара, а дъждът биеше лицето му. Беше разказал набързо новините за Моузис. Сега отпи внимателна бавна глътка от бирата си и изчака, докато барманът се отдалечи до другия край.

— Мислиш ли, че го е направил? — попита Тони.

Харди остави чашата си.

— Не знам. И не искам да знам. Така мога да вярвам на каквото си пожелая и да го защитавам убедено.

— Ами ако знаеш, че го е направил?

— Пак ще го защитавам. Просто няма да съм толкова уверен. Ти смяташ ли, че го е направил?

— Не съм се замислял, честно казано.

Харди му хвърли кос поглед.

— Наистина? Мислех си, че ще го допуснеш, щом са го арестували — каза той и замълча за малко. — Ченгетата обикновено така мислят, нали?