Джон Лескроарт - Фатална жена

Магуайър увеси глава.

— Така се чувствам в момента — едва прошепна той. — Сякаш ми е непосилно.

— О, я ми спести тия приказки — изсъска Харди с проблясък на гняв. — Вземи порасни, мамка му! Това не се е случило на теб, а на Британи! Все още имаш Сюзън и двете си момичета, а ги разменяш за някаква бутилка! Това ли искаш? Такъв ли ще бъдеш? Защото, ако е така, аз съм дотук и се махам дори преди да сме почнали.

Харди стана, отиде до вратата и почука за надзирателя.

— Какво правиш? — изненада се Магуайър, като също скочи на крака до масата.

— Оставям те да вземеш някои решения. Или по-точно казано — едно решение. Ще се видим утре сутринта. Предполагам, че ще заведат дело срещу теб, нали?

— Не знам.

— Ще разбера, а и те ще ти кажат и ще те отведат в съда, така че все ще се срещнем.

— А дотогава какво?

— Същото упражнение — отсече Харди. — Дръж си устата затворена.

Ейб Глицки надничаше през щорите на прозореца в дневната си и разтриваше гърдите си в сърдечната област. Все още нямаше девет часа, но идваше буря, мракът се беше спуснал бързо, а дъждът вече трополеше по обърнатия на запад прозорец. От задната част на апартамента се дочуваха гласове — Трея приготвяше децата да спят. Днес бяха останали будни до по-късно, тъй като се приготвяха за утрешния седер, което беше отлична причина да внесат известни изменения в графика за лягане, ако въобще можеше да се каже, че имаше такъв.

Преди пет минути Ейб беше при тях и въобще не приличаше на коравия лейтенант от „Убийства“. С второто си семейство Глицки беше в много отношения по-различен човек, отколкото с първото си. От него имаше три момчета, вече пораснали, а съпругата му беше покосена от рак. Когато се омъжи за Трея, тя имаше прекрасна дъщеря Рейни, тийнейджърка. Не след дълго се родиха Рейчъл и Закари. Когато се замисляше върху промененото си поведение, Глицки го отдаваше на двете момичета, но каквато и да беше причината, той откриваше у себе си нова искрица. Не точно лекомисленост, но поне известна несериозност, която с обич споделяше с децата си.

Правеше им физиономии, пускаше шеги и игри на думи, понякога прикрито саркастични. Откри, че му допада да се прави на шут. На вечеря например се получи класическа верижна реакция с разливане на мляко. Първо Зак бутна чашата си, Трея се пресегна да я хване и обърна своята почти право в скута на Рейчъл. Тя скочи права и, да, събори си чашата. Всички бяха готови да избухнат, но Глицки запази спокойствие и се огледа с престорено стъписване.

— Не искам тука скандали. Да бъдем млечни вандали — каза той, взе си чашата и бавно я изля на масата. Кризата беше избегната, а децата щяха да помнят историята цял живот. По-възрастните им братя със сигурност нямаше да ѝ повярват. Рейчъл и Зак вече преживяваха момента отново и отново, смееха се и повтаряха, че са млечни вандали, докато Глицки им помагаше да се завият.

Точно тогава звънна окаченият на стената в кухнята стационарен телефон. Глицки винаги вдигаше, затова се извини, погъделичка сина си набързо за последно и отиде да отговори.

Беше най-добрият му приятел. Той му сервира новината, че двама от неговите следователи са арестували Моузис Магуайър и го попита какво знае по въпроса.

Глицки гледаше дъжда и се чувстваше сякаш мракът се опитва да навлезе в дома му и да превземе душата му. Дизмъс Харди беше в лошо настроение, но въпреки това звучеше — както винаги — убедено и увери Ейб, че Моузис не представлява реален риск. Поне по отношение на онова, през което бяха минали заедно в миналото.

Глицки познаваше Харди може би най-добре от всичките хора около себе си и знаеше, че понякога е склонен към самозалъгване. Той не искаше да вижда лошото в хората, а при Глицки беше точно обратното — извън дома си той търсеше предимно него.

Как са могли Брейди и Шър да извършат арест и да не му кажат? Защо не му е казал Фарел, защо поне не е опитал? Още по-обезпокоително беше, че никой от следователите не му беше звъннал, за да го уведоми за този огромен скок по случая. Дали все пак пияният Магуайър не беше казал на следователите нещо не за убийството на Джесъп, а за случилото се преди шест години?

Глицки беше толкова потънал в мислите си, че не усети кога Трея се появи зад него и почти подскочи от изненада, когато тя сложи ръка на рамото му.

— Олеле! Добре ли си?

— Не чух, че идваш — каза той и я докосна по ръката. — Арестували са Магуайър и не са ми казали нищо. Ти да си чула нещо за това в офиса на Фарел?