Джон Лескроарт - Фатална жена

— Да, но аз съм юрист. Живея, за да споря.

— Нека сега не спорим, става ли?

Той кимна и се облегна в стола.

— Става.

— Не искам повече да бъда такъв човек. Не искам да се карам за всяка дреболия. Мненията ни може да се различават, няма нужда да ти съобщавам поверителна информация. Можем да сме заедно и да се подкрепяме. Как ти се струва?

— Ако кажа „странно“, ще ме удариш ли?

— Не — отвърна тя. — Ще подкрепя правото ти да кажеш „странно“.

— В такъв случай мисля, че ще се получи добре. Много добре.

Той хвана ръцете ѝ в шепи и въздъхна.

— Мислех си, че си тръгваш. Не знаех какво ще правя.

— Не си тръгвам, ако още искаш да сме заедно.

— Нищо друго не искам.

— Добре. А ето и втората причина, по която исках да говорим, при това очи в очи.

Дизмъс и Франи Харди живееха на Тридесет и четвърто авеню близо до кръстовището с ул. „Клемънт“. Следващото кръстовище беше с ул. „Гиъри“, където беше и кафене „Пасифик“. То беше мъничко и често имаше опашка за места, но студеният дъждец тази вечер не предразполагаше към излизане и нямаше много хора. Когато Харди отвори вратата на жена си, се озова право пред Уес Фарел. Той го забеляза и се обърна към Сам достатъчно високо, така че да го чуят:

— А, ето го и него. По-късно ще ти кажа.

Фарел се изправи широко усмихнат, стисна им ръцете и целуна Франи по бузата.

— Здрасти, Диз. Франи. Светът е малък, а? Трябва да си поръчате калкан. Невероятен е.

— Винаги е такъв — отбеляза Франи.

— Но преди това… — Фарел се спря и погледна към Сам. — Да им кажем ли?

— Смятам, че трябва.

— Какво? — попита Харди, като изгледа първо Сам, а след това и Уес. — Ти си бременен — отсече той.

— Добър опит, но не позна — засмя се Сам. — Нито един от двама ни не е.

— Олекна ми — каза Франи. — Макар че ако Уес беше бременен, щяхте да забогатеете.

— Ние вече сме богати духовно — подхвана репликата Фарел. — Почти познахте с бременността в смисъл, че бременните хора често са женени.

— Мъжете по-рядко — опонира му Франи. — Всъщност, като се замисля, те никога не са бременни.

— Освен морските кончета — каза Харди. — При тях мъжките износват бебетата. Може да провериш.

— По дяволите — обезсърчи се Фарел. — Мислех си, че ще сме първите. Имам предвид в следващата ни стъпка. След сватбата.

— Май нещо почвам да се досещам — замисли се престорено Харди.

— Дизмъс Харди, царят на догадките.

— Сватба? Наистина? — грейна Франи. — След толкова години. Това е чудесно, но какво точно се е случило?

Фарел отново хвана Сам за ръката.

— Тя ми предложи преди пет минути. Аз веднага вдигнах бяло знаме.

— Вдигнал бяло знаме. Сладък начин да го кажеш.

— Преклоних се пред неумолимия натиск — поясни Фарел и я потупа по дланта. — Предадох се и вдигнах бяло знаме. При това с щастие.

— Трябва да поръчаме шампанско — озърна се Харди за сервитьора.

— Трябва — съгласи се Фарел, но после се намръщи. — Почакайте… Не искам да развалям нещата, но предполагам, че двамата сте излезли, за да изкарате една приятна вечер и сигурно не сте чули за Моузис.

— Да развалиш…

Франи пребледня и хвана Харди за рамото, за да не се олюлее.

— Какво е станало с Моузис?

— Току-що идвам от „Детелината“. Имаха заповед и обръщаха бара надолу с главата. Казаха, че преди два часа са закопчали Моузис за убийството на Джесъп.

— Арестували са го? Кой?

— Отдел „Убийства“, предполагам. Обадих се до службата, но никой не е подписвал молба за заповед. Не знам какво се е случило.

Харди изглеждаше така, сякаш внезапно го беше лъхнала неприятна миризма и се бореше да не повърне.

— Не може да са го арестували. Невъзможно е. Ейб щеше поне да ме предупреди, за да го придружа до управлението. Или Моузис щеше да ми се обади.

— Ти си му адвокат?

— От два дни — кимна Харди — Не мога да повярвам, че не ми се е…

Мобилният телефон на кръста му иззвъня с мелодията на „Ще спя, когато умра“ на Уорън Зевън. Харди погледна екрана.

— Ето го.

Франи го стисна за ръката.

— Диз, трябва да…

— Знам — прекъсна я той и натисна бутона за вдигане. — Къде си, Моуз?

Моузис беше в затвора. За жалост решението на Фарел да повдигне обвинения се оказа съвсем просто. В криминологичната лаборатория откриха кръвта на Джесъп по чифт туристически боти в апартамента на Магуайър, в колата му и по якето му.

Дизмъс Харди крачеше нервно покрай полукръглата стъклена стена на сравнително просторната стая за среща на адвокатите със задържаните в областния затвор. Беше идвал тук десетки, ако не и стотици пъти, но колкото и да беше голямо и модерно, помещението винаги го депресираше с бледата си миризма на дезинфектант и с леденостудената флуоресцентна светлина. Единственото обзавеждане беше в средата — маслиненозелено метално бюро и три сгъваеми стола.