Джон Лескроарт - Фатална жена

Вратата беше заключена, но вътре се виждаше движение и той почука. Никой не отвори, затова почука отново и натисна силно дръжката, като чак разтърси вратата. До нея се появи фигура в униформа.

— Това заведение е затворено до второ нареждане. Полицейско разследване — каза тя през стъклото.

Фарел бръкна в задния си джоб, почука отново на витрината и показа портфейла с лъскавата си фалшива значка. След като го бяха избрали за областен прокурор, я беше купил от магазин за полицейски принадлежности в Дели Сити. Областните прокурори не са ченгета и нямат право да се преструват на такива, но значката вършеше чудеса с хора, които не можеха да разчетат официалното му удостоверение, но знаеха какво представлява значката. Повечето прокурори я използваха, за да я показват на пътните ченгета, за да избегнат глобите за превишена скорост и шофиране под влияние на алкохол.

Жестът подейства, униформеното ченге пристъпи по-близо, огледа внимателно значката и отключи вратата.

— Съжалявам, сър — каза полицаят, — цял ден идват клиенти. Как мога да ви помогна?

— Аз съм Уес Фарел, областният прокурор. Кой командва парада тук?

Ченгето застана мирно и чак отдаде чест.

— Да, сър. Съжалявам, сър. Само секунда, сър — изрецитира то и изчезна из дебрите на бара.

Фарел се възползва от възможността да се огледа и видя, че е пристигнал по средата на доста щателно претърсване. Всички бутилки от лавиците бяха наредени върху бара, както и повечето чаши. Възглавничките от диваните и тапицираните столове в задната част бяха махнати и струпани до стената. Фарел отиде да надникне зад бара и видя, че всичко е като изметено. Хладилниците зееха отворени и празни, както и касата. Някой беше хвърлил кърпите на купчина върху бара. Най-странното беше, че от корковата „Стена на срама“ бяха махнали дори шестдесетте или осемдесетте снимки на жени, разгалващи гърдите си пред мъже, позиращи с огромни чаши с бира или каквото там пиеха.

Това направо порази Фарел не само защото стената беше негово дело. Беше я направил, след като в една запомняща се, макар и почти безпаметна нощ, беше счупил рекорда от пет коктейла „Лонг Айлънд“. Беше изпил шест и все още никой не го беше подобрил, макар че двама мъже и една жена го бяха изравнили. Веднъж Пол Макартни се беше отбил за чаша бира „Бас“ и дори беше изсвирил нещо на китарата с обратен гриф на някакъв пич. Всички смятаха, че е било перфектно.

Фарел чу стъпки и се обърна. От коридора към стаята за дартс се появи още един униформен полицай.

— Господин Фарел — каза той и се приближи. — Аз съм сержант Денкърс. Какво ви води насам?

— Щях да ви попитам същото, сержант. Виждам, че извършвате обиск. Предполагам имате заповед и декларация?

Скритото порицание обърка мъжа и това си пролича по изражението му.

— Ами да, сър. Разбира се. По разследването на убийството на Джесъп. Двама следователи арестуваха заподозрения тук, а ние влязохме веднага след това. Преди два-три часа.

— Какво търсите?

— Обичайното. Дрехи, обувки, оръжия или предмети, които биха могли да бъдат използвани като оръжия, очевидни следи от кръв или други телесни течности, рецепти, снимки, компютърни файлове, ако има такива…

— Арестували са заподозрян?

— Да, сър. Барманът. Собственикът, мисля. Моузис Магуайър.

— Да. Той е собственикът. Но нещо не разбирам. Да не се е опитвал да се измъкне? Или е пробвал да избяга, докато са го разпитвали? Налетял им е на бой?

— Не, сър, не смятам. Бях отвън, те влязоха, изпълниха заповедта за арест и излязоха след около пет минути, като го водеха с белезници.

— Имали са заповед? Заповед за арест?

— Да, сър, доколкото знам.

— Много интересно.

— Сър?

— Казвам, че е интересно, тъй като заповедите се получават от моя офис. Следя случая много отблизо и очаквах да ми кажат, ако съберат достатъчно доказателства за арест. Специално настоях.

Денкърс пристъпи от крак на крак, пресегна се и вдигна някакъв сгънат документ от една от масите.

— Може да погледнете моята заповед за обиск, сър. Прилича ми на законно подписан документ.

— От кой съдия?

Денкърс разгъна листа и погледна.

— Браун.

— Тя не е дежурен магистрат тази седмица — намръщи се Фарел. — Защо е подписала заповедта?

— Не знам, сър — объркано сви рамене Денкърс. — Да не би да искате да прекратим обиска? Почти сме готови.

— Не, довършете. Сигурен съм, че ситуацията има основателно обяснение. Просто съм леко объркан защо не съм бил информиран, но това не е ваш проблем. Ще претърсите ли и дома на Магуайър?