Джон Лескроарт - Фатална жена

— Не вярвам, че бих могла дори да си представя.

— През целия следобед бил с Джина Роук в апартамента на Дейвид Фриймън и мерел костюм за погребението на Фриймън. Забелязвате ли колко хубаво съвпада с алибито на Роук. Не са ли сладури?

След като Шър и Брейди си тръгнаха, Магуайър започна да подготвя бара и се замисли върху ситуацията. Оправи отзад, зареди линийките с продуктите за коктейлите, обели лимоните, разби сметаната за ирландското кафе и дотъркаля нов кег бира „Бас“. Около един часа по обед реши, че една глътчица няма да го убие. Просто този път щеше да внимава колко пие.

Шър и Брейди се появиха отново около четири следобед, а дотогава той беше изпил три внимателно премерени шота водка. Е, всъщност бяха двойни шотове. Нямаше и три големи, около двеста и седемдесет милилитра. По принцип пиеше скоч, но тогава Сюзън щеше да го усети по миризмата. Водката сигурно не миришеше толкова.

Когато предната врата се отвори, на бара бяха само той и Дейв. В кътовете с меката мебел и лампите с абажур отзад имаше две двойки. Двамата следователи влязоха забързано и някак нетърпеливо.

— Здрасти, здрасти, пак ли вие — поздрави ги той с небрежна учтивост. — Няма почивка за вас, а?

Следователите явно не бяха в настроение за обичайната размяна на любезности. Брейди стигна до бара с няколко широки крачки, а Шър остана до вратата. Беше скръстила ръце пред гърдите си, но едната беше подпъхната под сакото и без съмнение лежеше на дръжката на служебното оръжие. Моузис погледна зад нея и забеляза, че пред витрината бяха спрели няколко черно-бели патрулни коли.

— Господин Магуайър — каза Брейди. — Искам да ви помоля да излезете пред бара, ако обичате.

Моузис все още се опитваше да се държи нахакано и белна зъби в усмивка.

— Оттук ще ми е по-лесно да ви сипя. Какво ще пиете?

— Моля ви отново и за последен път. Излезте пред бара.

Тонът на Брейди привлече вниманието на Дейв, седнал на обичайното си място на бара до прозореца. Той надигна глава и се опита да фокусира Брейди.

— Е, как ще ви сипе, като е пред бара? — попита той.

Шър стигна до него с няколко бързи крачки и размаха значката си пред него.

— Допивай си, приятел. Полиция на Сан Франциско. Барът затваря ей сега.

Дейв я изгледа пренебрежително.

— Глупости. Още е следобед.

Брейди потупа строго с ръка по бара.

— Магуайър. Веднага.

Моузис въздъхна тежко и избърса ръцете си в кърпата.

— Добре де, добре. Идвам.

Това не се хареса на Дейв и той използва шанса да тропне с бирената бутилка по бара.

— Какви са тия простотии, Моуз? Я им дай да се разберат. Шибни ги по главите с шилелага.

Моузис тъкмо излизаше иззад бара и придърпваше летящата вратичка зад себе си. Думите на Дейв го сепнаха на място.

— Млъквай, Дейв! Просто млъкни! — извърна се той към него.

— Какво е шилелаг? — попита Шър.

— Моуз си има един стар шилелаг под бара. Открай време си е там. Шилелаг.

— Проблем ли има? — изправи се един от младите мъже в дъното. Изглеждаше на двайсет и няколко години.

Брейди отново вдигна портфейла със значката си, тупна по бара и се извърна към Моузис и младежа.

— Нека всички да ме чуят. Ние сме служители на полицията на Сан Франциско и сме тук с официална задача. Моля, всички да останат по местата си.

Той пристъпи напред към младежа.

— Всички освен теб! Назад! Още назад! Сега седни!

Брейди нарочно отдалечи добронамерения, но глупав натрапник от Магуайър, тъй като не искаше да рискува младежът само за миг да се превърне в заложник на стария си познат бармана.

Брейди не искаше да минава зад Магуайър, за да не му обръща гръб. Само за миг арестът се беше изплъзнал от плана и от контрола им. Следователят знаеше, че отвън има подкрепления, екипите бяха паркирали по улицата в готовност да претърсят сградата, колата и апартамента на заподозрения и затова за малко да изкрещи на Шър да отвори вратата и да ги повика.

Магуайър пристъпи леко напред с вдигнати ръце.

— Спокойно, спокойно, спокойно — каза той и се обърна към клиентите. — Няма за какво да се притеснявате. Няма проблеми. Ето идвам, както наредихте. С какво мога да ви помогна?

Брейди въздъхна облекчено и извади лист хартия.

— Моузис Магуайър. Това е заповед за вашия арест заради убийството на Ричард Джесъп. Имате право да запазите мълчание. Ако се откажете от това право, всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас…

Магуайър не спираше да говори. Брейди и Шър размениха няколко знака на тайния си език и решиха, че няма да се опитват да го спират.