Джон Лескроарт - Фатална жена

— Май е Томазино — каза Шър.

Лапиър поклати глава и махна ръка в знак на несъгласие.

— Не става. Пристрастен е към защитата. Ами Браун? Тя в дело ли е сега? Може да я хванете в някоя от почивките. Тя е известна с враждебното си отношение към г-н Харди. Помните ли мъжа, който беше убит в съдебната ѝ зала? Тя обвинява Харди за случилото се. От нея ще вземете заповедите. До края на работния ден искам Магуайър да е в затвора.

— Извинете, началник, но ако направим това, означава да прескочим всички — предупреди Шър. — Не само прекия ни шеф, но и областния прокурор. Какво ще стане, ако вземем заповед за арест директно от съдията, а Фарел не повдигне обвинения на основание, че няма достатъчно доказателства?

— Не се притеснявайте за това — поклати глава Лапиър. — Казвам ви, че по този случай няма да ходите първо при областния прокурор.

— Но… — опита се да каже Брейди, но Лапиър не го остави да продължи.

— Ако Фарел откаже да повдигне обвинение по това, с което разполагаме в момента, няма как да отидем при съдията за заповед — обясни тя. — Няма съдия на света, който ще се разпише за арест, ако знае, че след това няма да бъдат повдигнати обвинения.

— Така че ще прехвърлим топката към Фарел. Проблемът ще е негов — каза Шър.

— Точно така. По-добре е направо да вземем заповед от съдията.

По принцип следователите подаваха доклад до областния прокурор, който на базата на представената информация решаваше дали да повдигне обвинения. Ако преценеше, че има доказателства, подаваше молба за заповед за арест. В някои случаи полицаите можеха да се обърнат директно към съдията и сами да получат заповед, която беше основание за законен арест, но нямаше отношение към решението на областния прокурор дали да повдигне обвинение.

— В декларацията ще посочим вероятните причини — продължи Лапиър. — Съдията ще се съгласи и ще подпише. Ще извършим ареста, а едновременно с това ще вземем и заповедта за обиск. Може да имаме късмет и случаят да се развие добре.

— А ако не се развие? — попита Брейди.

— Ако не се развие и ако Фарел поиска публично да изрази несъгласие с нас и съдията и да каже, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинение, ще може директно да пусне Магуайър пред Бог и пред всички. Но ако питате мен, имаме достатъчно доказателства. Какво ще стане след това не е наша работа. Точно затова прокурорите толкова много мразят директните заповеди от съдията. Но пък те ни дават — на мен и на вас, онова, което ни трябва в такива случаи. Смятам, че споменах, че до вечерта искам Магуайър с белезници. Да видим дали можем да го направим, защо не?

Сержант Мориарти караше началника на полицията на среща за програмата за ограничаване на графитите в „Сънсет“, което беше доста далеч географски и като тема от събитията в клуб „Франциска“, така че имаха доста време за разговор, но Мориарти не беше сигурен как да подеме темата. Началникът на полицията четеше нещо на задната седалка, но в огледалото за обратно виждане сержантът забелязваше, че тя отпуска листовете, затваря очи и въздиша.

— Наред ли е всичко?

— Да, няма проблеми — отвърна тя, но после се поколеба. — Чудя се дали това е достатъчно сериозно, за да го пусна към Вътрешния отдел, или да оставя нашите хора да извършат ареста с директна заповед от съдията и да видя как ще се развият нещата.

Мориарти нямаше намерение да поправя шефа си за името на отдела, който разследваше провиненията на полицаите. Почти навсякъде го наричаха „Вътрешен“, но във винаги политически коректния Сан Франциско той се казваше „Подразделение за административни разследвания“.

— Не съм сигурна дали въобще имам основание да подозирам тайна договорка, да не говорим пък за конспирация. В крайна сметка градът не е голям и хората се познават едни други, нали? Мислиш ли, че Глицки е прошепнал нещо на адвоката на Магуайър?

— Както каза един от следователите, е доста трудно да не стигнеш до такова заключение, нали? А ако искате да чуете един слух…

Тя потърси погледа му в огледалото.

— Винаги съм любопитна.

— Може би вече сте усетили общата връзка. Спомняте ли си „Касапницата при доковете“? При кей 70 преди пет или шест години.

Господи, чула беше и още как. В онази колонка в „Куриер“ преди два месеца Шейла Маренас беше извадила на показ цялото мръсно бельо на управлението от последните двайсет години и онзи случай беше още един коз в ръцете на кмета, който нямаше да се поколебае да го използва и да атакува. Тя нямаше нищо общо с нито едно от пословичните неразрешени убийства, защото тогава въобще не оглавяваше полицията, но на теория би могла да разпореди разследване на по-значимите от тях. По някакъв начин отказът ѝ да поеме по този донкихотовски път в борба за идеална справедливост и да ангажира хора и ресурси, с които така или иначе не разполагаше, се тълкуваше превратно — че не е достатъчно активна в разкриването на престъпления. Ако „Касапницата при доковете“ беше дори далечно свързана с Моузис Магуайър, искаше да знае всичко на момента и да разпердушини всички замесени. Дори и ако някой от тях беше един от шефовете на отдели.