Джон Лескроарт - Фатална жена

Джери беше спрял да подстригва Харди, но сега отново започна.

— Това са сериозни лайна, Диз. Ако бях на твое място, щях да съм доволен, че Бек се е измъкнала от тях.

— Знам. Доволен съм. Освен от частта е разбитото сърце.

— А братовчедка ѝ?

— Аха, разбирам те — каза Харди. — И там има известни проблеми.

Ананта Дъглас каза на Брейди и Шър, че ако съди по фотографиите, е „сто процента“ сигурна, че Моузис Магуайър е човекът с тоягата, върху когото е налетяла на тротоара пред апартамента си. Брейди смяташе, че с тази информация, а и с побоя преди два месеца имат достатъчно основания да идат до съдията, да получат заповед и да извършат ареста.

Шър обаче не беше съвсем съгласна.

— Виж — започна тя, докато двамата чакаха сандвичите си в деликатесното магазинче „При Лука“ на ул. „Честнът“, — просто ти казвам, че ако още един от свидетелите успее да го разпознае, ще бъдем в много по-добра позиция по отношение на доказателствата. Ако сега отидем и го закопчаем, ще трябва да му прочетем правата, а щом го направим, той няма да каже и дума повече. Знаеш, че съм права. А не забравяй, че той обича да говори.

— Какво искаш да направим?

— Предлагам отново да идем при него. И без това сме на половината път оттам. Ще му кажем, че знаем за изнасилването. Че нещата вече са различни. Знаем как сигурно се е почувствал. Ще го разприказваме. Ще си поиграем на доброто и лошото ченге, аз, естествено, ще съм доброто. Да видим дали няма да изпее всичко. Това може да е последният ни шанс, преди да си вземе адвокат. Ако не се получи, действаме по твоя план, отиваме със заповед и така нататък. А междувременно ни се предоставя възможност. Защо да я пропускаме?

Половин час по-късно Брейди и Шър бяха паркирали на около двайсетина метра от входа на „Малката детелина“ и изчакаха, докато Моузис Магуайър отключи и влезе. Двамата си кимнаха едновременно, излязоха от колата и се спогледаха многозначително, докато подминаваха светлосинята „Хонда Сивик“. Десет секунди по-късно бяха влезли в бара.

— Съжалявам. Още не е отворено. Елате след половин час — обади се един глас някъде от тъмното в задната част.

Брейди представи себе си и партньора си с имена и чинове и зачака. Мина почти минута и тъкмо щеше да извика отново, но Шър сложи ръка на рамото му и го спря, тъй като Магуайър се появи в малкото коридорче към стаята за дартс.

На Шър ѝ се стори, че той някак се е смалил от миналото им посещение. Носеше обикновена червеникавокафява памучна блуза с дълъг ръкав, която беше поне с един номер по-голяма. Косата му беше рошава, а в ръцете си държеше кърпа за бърсане на бара и я усукваше несъзнателно. Лицето му беше изпито.

Това се връзваше идеално с очакванията на Шър. Беше съвсем нормално Магуайър да е съсипан от изнасилването на дъщеря си и то беше започнало или продължаваше да налага отпечатъка си. Не би трябвало да очаква, а и очевидно не очакваше следователите от „Убийства“ да дойдат отново и затова не се беше стегнал като миналия път.

— Г-н Магуайър — започна тя, — чудя се как издържате тази сутрин?

— Едва стоя на краката си — каза той. — Последните два дни бяха ужасни.

— Мога да си представя — продължи Шър с най-съчувствения си тон. — Знаем какво се е случило с Британи в събота вечерта. Знаем, че се е срещнала с Рик Джесъп в „При Пери“ на „Юниън“. Това се е случило ден преди да го убият.

— Или в деня преди да отидете, както твърдите, за риба — поде настъпателно Брейди. — Какво казахте, че сте хванали?

Шър стисна партньора си за рамото и го възпря.

— Пол, стига. Проблемът, сър, е, че… ситуацията на вашата дъщеря би ви дала много добра причина на следващия ден да потърсите г-н Джесъп, точно както сте направили преди два месеца. Имахте ли възможност да го направите?

Магуайър мълчеше.

— Знаем какво се е случило — притисна го отново Шър. — Просто не знаем защо. Нападнал ли е Британи? Може би я е заплашил? Може да ви е посегнал, а вие да сте отвърнали в самозащита. В момента случаят прилича на хладнокръвно предумишлено убийство, но не смятам, че е било така. Не мисля, че сте такъв човек. Ако не сте, най-добре ни кажете.

— Казвате ми, че сега съм заподозрян в убийството на Джесъп.

— Не ви ли се струва логично? — запита го меко Шър. — Като имаме предвид какво знаем.

— Какво си мислите, че знаете?

— Знаем, сър. Знаем за изнасилването. Честно казано, разбрахме за него случайно. Но знаем, че е било така. И вие сте знаел, нали? В неделя сутринта вече сте знаели.