Джон Лескроарт - Фатална жена

Харди беше единственият клиент мъж. Седна на стол номер едно, като, както винаги, се чувстваше леко глупаво, докато Джери кръжеше около него, бъбреше и се грижеше за прическата му, която Харди никога не променяше.

— Не си мърдай главата, докато говориш, Диз — смъмри го Джери. — Опитвам се да бъда прецизен.

— Не мога. Продължавам да си мисля какво друго бих могъл да направя.

— Какво например?

— Например да не запознавам близките ми с този човек.

— Не е в стила ти. Ти си приятелски настроена личност, особено за адвокат. Ако не знаех, че си адвокат, никога нямаше да го повярвам.

— Е, благодаря ти. Но сега се оказва, че този мъж е разбил сърцето на дъщеря ми и не само това, ами и се влачи след племенницата ми.

— Леле. Братовчедки?

— Да.

— Тоя тип е играч.

— Да, но ми се ще да си играе някъде другаде. Само че вече е прекадено късно. Вече се е забъркал.

Джери сложи ръка на темето на Харди.

— Не мърдай.

— Да, знам — каза Харди, а вратът му се напрегна.

— За нещо друго ли мислиш?

— Щях да кимна, но ти щеше да побеснееш.

— Да. И за какво си мислеше?

Харди се опита да прецени дали да се разприказва. Едно от хубавите неща на Джери, а и вероятно на всички фризьори, беше, че той присъстваше в живота му единствено заради прическата. Познаваха се отдавна, бяха си разказали безброй шеги, вицове и истории, бяха си показвали снимки на децата, но всъщност не се познаваха. Когато Харди подхвърлеше нещо на Джери, той винаги му казваше абсолютно честното си мнение, без никакви скрити претенции, глупости, очаквания или последици. Той ценеше Джери и чисто човешката му реакция и вероятно затова днес реши да се подстриже.

— Той очевидно е от типа мъже, които бързо разгалват душата си пред жените. Казва им някаква мрачна голяма тайна, която само те могат да знаят, установява някакво свещено доверие, а понеже е тайна, те не могат да я разкажат на никого. Създава връзка, сещаш се. Освен това така изглежда мистериозен и специален.

— Но дъщеря ти ти е казала.

— Само след като той тръгнал с братовчедка ѝ. Защото Ребека се притеснявала за нея.

— Е, че за какво? Той сигурно е казал и на нея.

— Смяташ ли?

— Ако това му е номерът, е казал — сви рамене Джери. — И? Ще изплюеш ли камъчето? Обожавам хубавите тайни.

— О, тази ще ти хареса.

Харди се погледна в огледалото. Лицето му беше безизразно и не издаваше по никакъв начин колко загрижен беше. Добре. Той разказа наученото на Джери, но го представи лековато, като виц за запълване на времето. Не беше сигурен самият той какво мисли по въпроса, а говоренето беше най-добрият начин да си изясни позицията.

— И Бек го попитала защо не излиза с някое момиче. Не можела да си представи, че жените не се тълпели около толкова привлекателен мъж.

— Сигурно някой го е гръмнал в топките, като в оная книга на Хемингуей.

— Не. Не е това. Предполагам, че топките му са си съвсем наред. Той и казал, че е в града от едва няколко месеца и се опитвал да си намери работа и да се установи. Нямал време за романтични авантюри.

— Но с нея имал.

— Явно. Така че Бек задала очевидния следващ въпрос — откъде е? Защо е дошъл тук? Той взел да хъмка и да го увърта, не можел значи да я лъже, но и не бивало да ѝ казва. Можело да бъде опасно. Като се замислел, виждал, че истината е, че да си с него може да е опасно. Наистина не бивало да се обвързва с никого. Но пък се разбират толкова добре, че…

— Хвърлил е въдицата.

— Точно. Така че сега тя трябва разбере тайната. Не можело да бъде чак толкова опасно. Ще може да му помогне, каквото и да е. Ще се борят заедно.

— Предавам се.

— Не те виня. Оказва се, че той е свидетел под федерална защита. Името му не е истинско. Той е един от основните свидетели на правителството по онова дело с трафик на хора в Ню Йорк. Подкупни ченгета на хранилка, около четиридесет обвиняеми, залогът е много милиони долари. А човекът на Бек е птичката, която е пропяла. Само някой да разбере кой е и къде е — и е мъртвец.

— Исусе. Казваш, че е престъпник?

— Той твърди, че не е. Бил ченге в „Нравствения“ в Манхатън. Няма значение, че около деветдесет процента от защитените свидетели са бивши мафиоти, които са сключили сделка с федералните, за да се отърват от обвинения по техните престъпления, по техните убийства и изнудвания. Това не представя нашето момче в особено героична светлина, нали?

— Смяташ ли, че това е истина?

— Поне част от него е. Мисля, че вярвам, че е бивше ченге. На останалото бих могъл да повярвам, а и направо смятам, че е така.