Джон Лескроарт - Фатална жена

— Да, ами всъщност аз го доведох в бара. Как смяташ, че се чувствам? Отговорът е, че имам усещането, че леко са ме изиграли.

— Не знам. На мен ми изглежда като наистина хубав човек.

— Всеки измамник изглежда така.

— Смяташ ли, че е такъв?

— Не знам. Не ми харесва, че знае за Британи и за случилото се е нея. Още веднъж — това е въпрос на стратегия.

— Все това повтаряш.

— Защото това си мисля, затова. И именно по тази причина трябва да говоря с Моузис веднага, не ме интересува дали главата го боли или не.

Харди помълча.

— Ще го измъкнем, Сюзън. Просто трябва да бъдем дисциплинирани.

Сюзън премести тежестта си на другия крак, скръсти ръце и също се умисли.

— Но, Диз, просто не е редно да се убиват хора — каза тя след малко. — Няма значение какво са направили. Окей, ако става дума за истинска самозащита, да, можеш да се защитиш. Иначе…

Тя пак млъкна и си пое дъх.

— Нали затова има закон? Иначе следващото нещо може да е, братът, бащата или сестрата на онзи младеж да решат, че убиецът е Моузис, и да дойдат да си разчистят сметките с него. Или с всички ни.

— Така е. Знам. На теория си права. Дори и аз, общо взето, смятам така. Законът е хубаво нещо. Но ако вариантът ни не е такъв, тогава трябва да сме подготвени за… непредвидени случаи.

— Ненавиждам това.

— И на мен не ми е любима ситуация — кимна Харди.

— Знаеш ли, откакто ти го споменах, не спирам да мисля за Моузис. Не знам дали ще мога да остана с него.

— Мисля, че можеш. Надявам се да можеш.

— Честно казано, не знам — поклати глава тя.

— Ами, това е между вас двамата, но ако се разделите, ще съм съкрушен. Франи също.

— И моето сърце ще е разбито — каза Сюзън, а очите ѝ станаха безизразни като от стъкло. — Но трябва да бъда честна. Може да се случи.

Харди застана до леглото на Моузис и го сбута силно по крака.

— Ей.

Никакъв отговор.

Той опита отново, като този път остави гнева да проличи и го бутна още по-здраво.

— Моуз. Събуди се.

Моузис се размърда под завивките и простена. Отвори очи, въздъхна и пак ги затвори. Беше много блед, обрасъл с двудневна четина, очите му бяха силно зачервени и хлътнали, а напуканите сухи устни бяха като на мъртвец.

— Какво? — успя да каже той.

— Точно това и аз искам да знам. Какво, за Бога, си мислил?

Моузис отново затвори очи.

— Предполагам, че това съм правил. Мислил съм.

— Мислил си.

— Сюзън каза, че с Франи сте дошли и сте ѝ помогнали.

— А какво друго трябваше да направим?

— И все пак…

Харди можеше да се кара на шурея си поне още час, което да доведе дори до катарзис, но някак си сърце не му даваше. Затова потисна желанието си и каза:

— Ще приема, че това е първият ден от твоето ново посвещаване на трезвеността. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?

— Надявам се.

— Не е до надяването, Моуз. Или ще можеш, или няма да можеш. Ти решаваш.

— Не знам какво точно стана — каза Моузис, като гледаше Харди в очите.

— И аз не знам — отвърна Харди, — но и не ми пука.

Той обиколи леглото и шляпна Магуайър по главата.

— Ти разбираш ли, че заради това можеш да загубиш Сюзън? Можеш да загубиш всичко.

Моузис стисна главата си с ръце и отново простена от болка.

— Дошъл си да ми триеш сол на главата ли? Давай.

— Да, отчасти и затова съм дошъл. Доста съм отвратен от теб, ако наистина искаш да знаеш. Но не това е основната причина.

— Искаш сам да се досетя ли?

— Не. Не искам да се досещаш. Искам да ме ангажираш, при това веднага.

— С какво да те ангажирам?

— Да те представлявам. Ще бъда твой адвокат.

Това успя дори да развесели Моузис.

— Няма как да си позволя твоите услуги. Казвал си ми го поне сто пъти. А и не ми трябва адвокат.

— А, не, трябва ти.

— Защо ми е? — изгледа го Моузис наранено.

Харди се вторачи тежко в него.

— Хайде да престанем с тази игра. И не се притеснявай за това колко взимам. Ще измислим нещо. Може пък накрая да се окажа собственик на бара, кой знае? Сега съм твой адвокат. Всичко, което си кажем един на друг, е поверителна информация. Ще кажа на Филис да оформи официалните документи утре или вдругиден, но междувременно вече имаме споразумение, нали така? Чуваш ли ме?

Моузис затвори очи в знак на примирение. След няколко секунди ги отвори и повдигна дясната си ръка от леглото. Харди я пое и я стисна.

— Ако се случи да се отбият от полицията и да искат да говорите за каквото и да е, ще им кажеш, че ще им сътрудничиш с удоволствие, но не можеш да говориш с тях без присъствието на адвоката ти. Не казвай нищо повече. Нищо. Разбрах, че вече си им разправил, че в неделя вечерта си бил за риба, нали?