Джон Лескроарт - Фатална жена

— Да, през повечето време. Така си мисля. Те, виждаш ли, имали по-голяма нужда от разбиране, а не от наказание.

— И това не са взаимно изключващи се понятия — каза Глицки.

— Не го казвай на Сам.

Фарел отново затвори очи.

— Тя смята, че съм я предал по случая с Джесъп.

— И как точно си го направил? Той е бил мъртъв, когато си разбрал за него, нали?

— По-студен от буца лед, но не в това е въпросът.

— А в какво?

— Някак си е трябвало да знам, че ако спомена името му, бих могъл евентуално да разкрия и жертвата. Но, Ейб, аз дори не знам името ѝ. Мамицата му. Прощавай.

Глицки беше пословичен с възмущението си от грубия език, но този път не обърна внимание.

— Искаш ли Сам да си тръгне? Да те напусне?

— Ни най-малко. Обичам я, проклетницата, нищо че понякога е ужасна.

— Мога да ти кажа един аргумент в твоя полза. Ако искаш, го използвай, може да промени решението си.

— Слушам те.

— Тя е бясна на себе си.

— На себе си? Защо?

— Защото тя е объркала нещата. Тя е нарушила поверителността, не ти. И го знае. Затова е толкова ядосана. Ти си нямал никакъв избор от секундата, в която е казала името Джесъп пред теб. Ако това име ти е давало възможност да ни помогнеш, за да открием убиеца, си бил длъжен да го използваш. Тя е тази, която го е казала. А щом го е направила, значи е оповестила поверителна информация.

Фарел вдигна кутийката с безалкохолното и отпи.

— Това може би си струва да се спомене.

— Не знам дали си струва, но е истина.

— Стига това да е причината за поведението ѝ. Понякога си мисля, че е заради мен.

— Не мога да ти помогна, ако е така. Но ако спречкването ви е по този въпрос…

— Както и да е. Но идеята си я бива, Ейб. Благодаря ти, оценявам го.

Фарел надникна с очакване в една от празните опаковки, а след това и в другата, но резултатът беше същият. Той се насили да се усмихне уморено.

— Ако не ме подвежда паметта, ти дойде тук, за да поговорим. И то надали заради Сам.

— Сигурно не — съгласи се Глицки, — въпреки че пак става дума за Джесъп.

Той си пое дълбоко дъх.

— Преди малко в кабинета ми дойде началник Лапиър.

— Лично?

— Съвсем. Говорила е с Лайъм Гудмън. Той имал информация за някакъв, който преди два месеца пребил г-н Джесъп, защото той пък ударил дъщеря му. Искаш ли да се опиташ да се сетиш кой е човекът?

— Имаш предвид този, който е пребил Джесъп? Искаш да кажеш, че го познавам?

Глицки кимна и каза известното и на двамата име.

Ченето на Фарел увисна.

— Ебаваш се с мен.

Областният прокурор се облегна назад и се загледа нанякъде.

— Леле — прошепна той. — По дяволите. Той заподозрян ли е в убийството на Джесъп?

— Вай иска точно това, при това в най-лошия възможен вариант.

— Защо?

— Защото ѝ е подръка. Ще разкара Гудмън от главата ѝ, преди той да е отърчал при кмета. Идвам при теб, защото, след като началникът скастри хората ми, има явен натиск за развитие и си помислих, че ще искаш да си сред осведомените.

Фарел погледна Глицки в очите.

— А Магуайър? Как смяташ?

— Възможно е. Британи се е видяла с Джесъп не само преди два месеца, но и миналата седмица. Имали са среща вечерта преди да го убият.

— Предишната вечер?

— В събота — кимна Глицки. — Макар че когато моите хора са отишли при нея вчера, тя не е признала нищо за изнасилването, така че не знаем със сигурност, че жертвата е тя. Но ако е била и е казала на Магуайър…

— Исусе — възкликна Фарел. — Да, знаем, че тя е била жертвата. Вече знаем.

— Какво искаш…

— Спречкването ми със Сам. Истинската жертва на изнасилването, тази, която е посочила Джесъп като своя нападател, се е обадила на Сам вчера. Била в истерия, тъй като ченгетата преди малко били при нея и я разпитвали за събота вечерта. Сега идваш и ми казваш, че твоят екип вчера е отишъл при Британи и е говорил с нея. Това малко или повече затваря кръга и я идентифицира като нашата жертва, не е ли така?

Двамата мъже замълчаха.

— Господи боже — прошепна Фарел. — И знаеш ли какво още? И това е заради Сам.

— Кое е заради Сам?

— Тя ми каза, че Британи ѝ се е обадила, а без тази информация…

— … никога нямаше да разберем, че Британи е била изнасилена. А сега знаем.

— Мамицата му! — изпсува Фарел. — Мамицата му! Мамицата му!

От време на време Дизмъс Харди работеше като барман в заведението, където беше съсобственик, просто колкото да поддържа уменията си, макар и да не беше нужно да го прави.

Сряда беше обичайната вечер за срещи и тогава Харди и Франи оставяха децата при гледачка (когато бяха все още малки). Сега, когато и двете вече живееха отделно, излизаха сами и се отдаваха на изследване на ресторантската субкултура на Сан Франциско. Градът беше една от най-добрите кулинарни дестилации в света. Често пъти обиколките започваха с питие в „Малката детелина“, размяна на остроумия с Моузис и със затвърждаване на семейните връзки.