Джон Лескроарт - Фатална жена

— Това не би подчертало достатъчно неговата важност, нали така? А и какво да им каже? Така аз нямаше да разбера, че той е лично заинтересован.

— Да, предполагам — поклати глава Глицки с отвращение. — Какъв смешник.

Изражението на Лапиър се разведри в намек за усмивка.

— Да, но за момента е нашият смешник, а не смешникът на кмета. А точно към него ще се обърне, ако не му покажем нещо. А и — само за протокола — неговата информация може да има някакво отношение към случая, макар и да ми се струва стара история.

Тя погледна към бялата дъска с активните случаи на „Убийства“.

— Брейди и Шър?

— Това е екипът.

— Докладвали ли са ти скоро?

— Вчера.

— Имаш ли нещо против да видим докъде са стигнали днес? Дали са навлезли в подробностите?

— Ще разбера.

Глицки вдигна слушалката и натисна няколко бутона.

— Пол, Ейб е. Елате с Лий, ако имате минутка, началникът е при мен и би искала да поговорите. Точно така, да. Началникът. Да. На полицията.

Той затвори.

— Идват веднага.

— Да, знаем кой е Моузис Магуайър — каза Брейди. — Вече говорихме с него. Снимката му е сред другите, които днес ще покажем на свидетелите.

Началникът на полицията продължаваше да стои права, затова нито той, нито Шър не смееха да се разположат по сгъваемите столове. Стояха с ръце зад гърба до един от ъглите на бюрото на Глицки.

— Получихме името му в офиса на Гудмън — добави Шър. — Преди два месеца Джесъп е излизал с дъщерята на Магуайър.

Началникът кимаше и слушаше внимателно.

— Това ми каза и градски съветник Гудмън. Преди малко имах разговор по телефона с него и той явно смяташе, че не разполагате с цялата нужна информация.

— Имате предвид, че Магуайър е ударил Джесъп? — попита Брейди.

Началникът на полицията наклони глава и го изгледа.

— А, значи сте чули за това?

Глицки изтръпна, когато отново чу името на Магуайър, облегна се в стола и стисна ръце пред корема си, като се стараеше да изглежда спокоен, докато разговорът продължаваше.

— Да, госпожо — каза Шър. — Попитахме го директно и той не се опита да увърта. Оказва се, че Джесъп е наранил дъщеря му — блъснал я, съборил я, нещо такова. Магуайър отишъл до службата му и — както сам се изрази — привлякъл вниманието му, за да го накара да спре да я тормози.

Лапиър обмисли чутото.

— Версията на съветника е, че Джесъп я е зарязал, тя полудяла и надрънкала куп лъжи на баща си.

Двамата инспектори се спогледаха, но това не убягна от началника.

— Какво, не е ли вярно?

— Не мислим, че е било така — поде Брейди. — Според нас той я е ударил.

— Защо смятате така? Защо приемате нейните думи, а не неговите?

— Първо — отвърна Шър, — няма как да чуем версията на Джесъп.

— И второ?

Шър хвърли почти отчаян питащ поглед към Глицки и към партньора си. После си пое въздух, отново стрелна Глицки с очи и накрая успя да формулира подходящо за момента изречение.

— Второ, администраторката в офиса на Гудмън не обрисува Джесъп с твърде ласкателни краски.

— Във всеки случай — каза Лапиър — Гудмън определя посещението на Магуайър като брутално нападение. Джесъп го нямало два дни след това.

— Може би е така — включи се Брейди. — Но Магуайър ни припомни, че Джесъп не е подавал оплакване. А ако е бил пребит толкова зле, е логично да се обърне към полицията. Но пък тогава би излязло наяве и това, че е блъснал дъщерята на Магуайър.

Лапиър кимна отново.

— Значи сте проследили връзката с Магуайър, но не го смятате за заподозрян?

— Не сме го изключили — каза Шър. — Но…

— … но от онзи уж побой са минали два месеца — довърши изречението ѝ Лапиър. — И защо тогава в неделя вечерта ще му хрумне да отиде и да довърши нещата с Джесъп? Точно това казах на Гудмън и точно това ще му кажа отново. Не ми изглежда смислено, дори и Магуайър да е луда глава. Той вече се е изяснил с Джесъп, няма нужда да го убива.

Тя изгледа тримата и завърши:

— В крайна сметка предполагам, че няма причина да се концентрирате върху Магуайър повече, отколкото върху някого другиго. Това искате да ми кажете, нали?

Никой не отвърна. Брейди се прокашля, Шър изучаваше шарката по пода на офиса, а Глицки премести дясната си ръка от корема на бюрото и потропа бързо с пръсти.

Началникът отново ги изгледа.

— Или може би не е така? Какво се опитвате да кажете?

Брейди отново прочисти гърлото си и изплю камъчето.

— Миналата събота вечер Британи се е видяла с Джесъп за по питие в „При Пери“.