Джон Лескроарт - Фатална жена

— Не и ако го няма заради баща ми.

— Няма как да знаеш дали е така. Може и аз да съм бил. Знам какво е сторил. Имах възможност да отида и да се погрижа за него. Ами какво ще кажеш за всички останали момичета, на които сигурно е причинил такова нещо? Ами техните бащи? Или братята им?

— Да, но ти си бил зад бара, когато това се е случило.

— Не, не бях. В неделя на смяна беше Лин. Аз си бях у дома. Сам. Без алиби.

Тя го отблъсна.

— Нека престанем. Не е забавно.

— Нямам намерение да съм забавен. Само ти казвам, че има и други вероятности.

— Как тогава ще обясниш състоянието на баща ми снощи? Беше се напил почти до смърт.

— Смяташ, че се е опитвал да сложи край на живота си от угризения, че е убил Джесъп?

— Би могъл.

— Би, не би… Британи, може например да му е било трудно да преодолее случилото се с теб и да е загубил сметка колко е изпил. От колко време не е пил? Може да се е надценил или да не е усетил, докато алкохолът не го е ударил в главата.

— Не знам — промълви тя. — Но всичко ми изглежда свързано.

— Възможно е. Допускам. Но не е задължително.

Членът на Градския съвет Лайъм Гудмън седеше зад бюрото си и не знаеше нищо за изнасилването. Въпреки това Даян му беше казала за посещението на следователите от отдел „Убийства“ и че благодарение на сигурните доказателства от нейните графици бяха открили, че мъж на име Моузис Магуайър е идвал до офиса, за да говори с Рик за Британи Магуайър. Гудмън никога не беше чувал за него, а човекът искал да се оплаче от отношението на Рик към дъщеря му.

С помощта на графика на Даян той си спомни, че след въпросната среща Рик си беше взел два почивни дни. Когато се върна, беше със следи от посинено око и подута скула. Носът му също сякаш беше отнесъл някой и друг юмрук. Обяснението беше доста плоско — били го ударили с лакът, докато играел баскетбол с приятели, но Гудмън не беше сметнал за нужно да го разпитва.

А ето че сега имаше доста основателна причина.

Рик Джесъп имаше собствен живот, който през последните няколко месеца излизаше от контрол, но Гудмън смяташе, че е най-добре да не разпитва излишно, освен ако не започнеше по някакъв начин да влияе върху него или върху политическите му връзки.

Тримата стажанти стояха пред него, а той им говореше с приповдигнат тон.

— Никой не ценеше Рик повече от мен. Не виждам как офисът ще продължи да си изпълнява задълженията без всичко, което той вършеше всеки ден. Единственото, което можем да направим, за да почетем паметта му, е да се заловим за работа, да се опитваме да служим на нашите избиратели, да бъдем отзивчиви, да се вслушваме в нуждите им и да сме честни спрямо тях, както беше Рик.

Гудмън ги изгледа.

— Надявам се, че двата дни, през които не работихме, са позволили на всички ни да се справим със ситуацията по някакъв начин. Разбира се, ще ни е нужно доста време, преди да се върнем към нормален ритъм. Това ми е ясно и ако чувствате, че се нуждаете от още време, за да преодолеете тази безсмислена и ужасна трагедия, просто уточнете нещата с Даян и си вземете колкото почивка ви трябва. Естествено, утре сутринта отново няма да работим заради погребението. Докато сме още на тази тема, ако някой от вас смята, че вероятно ще има нужда от още време, би било добре да ме уведоми за намеренията си.

Съветникът изчака малко и продължи:

— Никой? Благодаря ви. Вие сте чудесен и лоялен екип. Не бих могъл да се надявам на по-добър. Но, моля, искам да знаете, че няма проблем дори да промените мнението си. Аз също бих могъл да отсъствам час или два. Положението не е леко, преодоляването му също и никой не го знае по-добре от мен.

Гудмън отново изгледа стажантите, като този път задържаше очи върху всеки — Джоузеф, Рошел и Логън. Той не смяташе, че някой от тях е бил особено близък с Рик, но и тримата изглеждаха развълнувани от искреността на шефа си, надали от нещастието, сполетяло бившия началник на екипа. В очите на Рошел блестяха сълзи, а другите двама кимаха с тъжни физиономии.

— Преди да ви освободя, бих искал също да ви кажа, че ако не сте чули, двама следователи от полицията са идвали тук в деня след убийството на Рик.

Стажантите се спогледаха притеснено. Гудмън вдигна ръка и прекъсна неловкото мълчание с разбираща усмивка.

— Не се притеснявайте. Доколкото знам, а аз знам със сигурност, никой от нас не е под подозрение. Полицаите просто са си вършили работата. Но тук са узнали нещо, което са сметнали за важно и са помолили дали не бихме могли да хвърлим още малко светлина.