Джон Лескроарт - Фатална жена

— Те трябва да знаят за побоя. Това е нещо съвсем различно. Той не е отбил просто да каже „здрасти“. Трябва да знаят, дори и да е било преди два месеца.

— Да, разбирам. Бихте ли искали да говорите отново със следователите, или предпочитате аз да сведа информацията до тяхното внимание?

Гудмън си пое въздух и понамали натиска.

— Господ ми е свидетел, началник, че не иска да ви казвам как да си вършите работата. Нито пък да се бъркам на следователите ви. Може би загрижеността ми взема връх. Както можете да си представите, периодът е ужасно труден. Всички обичахме Рик, а сякаш никой не прави нищо, за да открие убиеца му.

— Да, наясно съм, че отстрани понякога нещата изглеждат така. Знаете ли какво? Защо не се обадите до отдел „Убийства“ и не предадете информацията си? Така ще видите и докъде са стигнали в работата си. Ако има нещо, което си заслужава да научите, ще ви се обадя веднага. Или може би да не ви звъня? Както предпочитате.

— Просто си помислих, че е твърде важно и трябва да го съобщя.

— Интуицията ви не ви е подвела. Ще проследя нещата и ще ви се обадя. Моузис Магуайър ли беше?

— Да, това е името. Благодаря ви, началник.

— По всяко време съм на ваше разположение.

Като началник на полицията Вай Лапиър имаше и редица предимно представителни функции. Тя даваше множество закуски, обеди и вечери и често произнасяше речи. Посещаваше квартални срещи и говореше за проблемите в общността и как полицията би могла да стане по-ефективна. Обсъждаше проблемите на сигурността с бизнес лидери, обясняваше на защитниците на бездомните за наркотиците и другите проблеми на улицата, движеше профсъюзните дела с други висши служители от полицията, мислеше за връзките с другите служби и за бюджета. Поддържаше контакти с политици от всякакви партии, следеше пресата, срещаше се с групи от хора, пострадали при престъпления, организации по детска безопасност и насоки за младежите. Имаше какви ли не ангажименти — от автобусите и тролеите в градския транспорт до ограничаването на графитите, политиката спрямо кучетата в парковете, престъпленията от омраза и нападенията срещу стари хора.

Но тя почти никога не се намесваше, особено сама, във всекидневната работа на своите подчинени. Ето защо Глицки остана сериозно изненадан, когато в края на деня усети, че някой стои до вратата, вдигна поглед от криминоложкия доклад и видя началника на полицията. Тя беше едра, сериозна жена от афроамерикански произход и носеше официалната униформа.

Глицки смъкна краката си от ъгълчето на бюрото, затвори папката и се изправи на секундата.

— Мога ли да помогна с нещо, началник?

Тя прекрачи прага и влезе в кабинета.

— Спокойно, лейтенант. Просто реших да се отбия и да видя дали не бихте ми отделили няколко минути от времето си.

— Разбира се, госпожо. Колкото е нужно.

Между двамата зееше доста голяма пропаст в чиновете и командната верига, но Лапиър и Глицки бяха изградили нещо като връзка още в първите седмици на мандата ѝ, когато преди малко повече от две години беше дошла в Сан Франциско от мястото си като заместник-началник на полицията във Филаделфия. Тя се беше застъпила за него пред кмета в един заплетен случай за задържане без заповед за арест. Глицки се беше почувствал задължен да прибере зад решетките сина на едно от най-влиятелните местни политически семейства. На свой ред шефът на „Убийства“ беше неин съюзник срещу същия кмет Лилънд Крофърд, който все още управляваше града. Тя не се беше поддала на друго негово искане и той беше натиснал хората в полицията в нескопосан опит да я отстрани, като ги накара да ѝ гласуват вот на недоверие.

— Нали нямаш нищо против?

Тя погледна зад гърба си, затвори вратата, обърна се към Глицки и въздъхна.

— Току-що едва се откопчих от Лайъм Гудмън по телефона.

— Да, той е доста нетърпелив за резултати по случая с Джесъп — кимна Глицки.

— Така е. А знаеш колко много обича да говори пред пресата.

— И ти се е обадил?

— Ако не се задействам аз, знаеш на кого ще звънне другия път.

Тя си придърпа стол до бюрото на Глицки и седна.

— Отговорност за решенията и така нататък. Реших да видя дали има нещо ново, което мога да му кажа за напредъка по случая. А той междувременно ми даде информация, която се надява, че може да бъде от полза на твоите следователи.

— Да я даде на теб, вместо да се обади директно на тях? Има им номерата от визитките, които са оставили в офиса му.