Джон Лескроарт - Фатална жена

Лапиър се стегна рязко.

— В нощта, преди да бъде убит?

— Явно не е схванал посланието — кимна Шър. — Искал е да я види отново или щял да подаде оплакване срещу баща ѝ заради побоя. Тя решила да се срещнат и да се опита да го разубеди.

— Казвате ми, че са излезли на среща заедно в събота вечерта?

— Да, госпожо. Макар че не знам дали бих го нарекъл точно среща.

Алармата на нечия кола на улицата внезапно се включи. Никой в кабинета на Глицки не каза и дума, докато тя продължи да пищи.

Накрая спря и началникът успя да се вземе в ръце.

— На мен това ми се струва като сравнително важен факт. Има ли някаква причина, поради която ми го спестявахте толкова време?

— Казахме, че не сме изключили никой заподозрян, госпожо — осмели се да отговори Шър. — Включително и Магуайър.

— Така е, но това е точно информация, която бих могла да предложа на съветник Гудмън, за да ми се махне от главата. Да му кажа, че напредваме и може би сме близо до арест.

— Това може да не се окаже вярно, госпожо — каза Брейди.

— Доказателствата ни са съвсем недостатъчни. Трябва да поработим с някои от свидетелите и да видим какво ще излезе, преди отново да се върнем към Магуайър. Ако уликите сочат към него.

— Разговаряхте ли с момичето? С Британи.

— Да.

— А тя какво казва? Как е минала срещата? Джесъп отново ли я е тормозил? Имал ли е Магуайър нова причина да му се ядоса? И може би дори да го убие? Хайде, хора. Това ми прилича на напредък. Г-н Гудмън ще го приеме по същия начин. Няма нужда да споменаваме Магуайър, но поне можем да кажем, че разполагаме с някои истински улики и държим някои интересни хора под око. Как ви се струва?

Шър отново погледна към Глицки.

— Сър?

Той се приведе към бюрото и стисна ръце.

— Ето как седят нещата, Вай — каза той. — От кабинета на областния прокурор ни подметнаха, че една жена е била изнасилена в събота вечер. Тя може да е Британи Магуайър, но може и да не е. Британи не го е признала, а информацията е поверителна. Може никога да не узнаем. Но във всеки случай жертвата на изнасилването идентифицира нападателя си като Рик Джесъп.

— Значи Британи се е върнала у дома и е казала на баща си… — започна Лапиър.

— Не знаем дали е била Британи — повтори Глицки.

— Но знаем, че същата вечер е излязла с Джесъп, нали?

— Да, госпожо — кимна Брейди.

— Ами, тогава…

Лапиър потри челото си с длан.

— Господи, просто не ми се вярва, че стоим и си говорим за съвпадения. Шансът е минимален, а ми се струва, че без него имате основен заподозрян.

— Само че не можем да използваме изнасилването като улика, понеже няма как да докажем, че се е случило — намеси се Шър.

— Ами идете и покажете снимката му на свидетелите. Организирайте очна ставка. Тикнете този мъж в ареста, при това веднага. Някой от вас въобще съмнява ли се, че той поне има мотив, а и тежка история в отношенията си с Джесъп?

Никой не отвърна, тъй като отговорът би могъл да бъде „И какво от това?“, а това щеше да е неподчинение. Всички, включително и началникът, бяха наясно, че мотивът и историята не бяха от голямо значение за повдигането на обвинение. В съда бяха важни преките доказателства, за предпочитане дори разказ на очевидец на престъплението. В този случай щеше да е добре, ако някой свидетел успееше да идентифицира заподозрения като човек, намирал се близо до мястото на убийството. Дори това обаче нямаше да бъде доказателство, че е извършил престъпление, тъй като го бяха видели само да върви по улицата.

Все още нямаха нищо конкретно. На какво основание тогава да действат?

Но началникът на полицията не беше в кабинета на шефа на „Убийства“, за да се занимава с подробности. Погледът ѝ беше суров и неотстъпчив и Глицки имаше предчувствието, че техният съюз е понесъл сериозен удар. Това че тя продължаваше да стои права и да го гледа от горе на долу с ръце, скръстени пред гърдите, също не вещаеше нищо добро.

— Сериозна съм като смъртта, чувате ли ме всичките? Не искам извинения. Намерете начин и приключвайте.

— Въпреки добрите намерения на началника бих ви предупредил да не арестувате г-н Магуайър, докато не получим някакво физическо доказателство, което го свързва с престъплението. Дори и свидетелите да го разпознаят. Не че не съм съгласен, че той е доста вероятен заподозрян, ако гледаме мотива, но точно мотивът е силно надценен.

— Може би не чак толкова силно — каза Шър.

— Не е ли? — приведе се напред Глицки. — Аз лично имам теория, че всяко човешко същество, достигнало до пълнолетие, вече е дало мотив на поне пет-шест души да го убият. Него или нея. Ей така, докато си говорим, мога да се сетя за поне десет или петнадесет човека, които биха били по-щастливи, ако съм мъртъв.