Джон Лескроарт - Фатална жена

— Това е доста оптимистичен поглед към света — изсумтя Брейди.

— Просто коментирам мотива като доказателство — сви рамене Глицки.

Въпреки закачките атмосферата след тръгването на Лапиър остана напрегната. Шър се беше отпуснала в един стол, а Брейди се беше подпрял на едно от шкафчетата с документи.

— Не знам, Ейб — каза той. — Мисля, че тя доста ясно показа, че трябва да вдигнем темпото. Ако Магуайър е нашият човек, трябва да намерим начин да го пипнем. Да говорим със семейството му. Да проверим алибито му…

— Той има ли алиби?

Шър вдигна глава.

— Първо с това започна. Бил за риба. Сам.

— Знаел е, че някой от „Убийства“ ще иска да говори с него — добави Брейди. — И това ни каза. Беше готов. Беше премислил всичко.

— Смятам, че ако го идентифицират, имам предвид, ако го посочат като човека с тоягата, трябва да го вкараме в ареста — каза Шър.

— И все пак не виждам никакви доказателства — настоя Глицки.

— Тогава вече ще имаме заповед за арест — намеси се Брейди.

— Успех с изкарването ѝ — каза Глицки, макар че знаеше, че Брейди е прав.

— Защо да не получим?

— Къде е вероятната причина? Нима мислите, че някой съдия ще подпише без дори най-малкото истинско доказателство?

Глицки не знаеше защо продължава да упорства. Той беше наясно, че разпознаване от свидетел и наличието на мотив вероятно ще са достатъчно основание и съдията ще издаде заповедта за арест. Но някак си усещаше, че иска да забави следователите, да спечели още малко време. Но за какво? И за кого? Не можеше да отговори.

— Възможно е — настоя Брейди. — Ако имаме достатъчно подробности. Ако например колата му е синя или някой от свидетелите го разпознае.

— И пак ще бъде само мъжът, който е вървял по улицата.

— Добре, тогава ще споменем и за изнасилването — предложи Шър.

Глицки поклати глава.

— Изнасилването няма да доведе до нищо. Може да не е била Британи, а дори и да е била, не можем да го докажем.

— Старата песен на нов глас — каза Брейди.

— Чух те — отвърна Ейб. — Стара-нова, все нея пускат.

След кратко мълчание Шър отново повдигна глава:

— Какво предлагаш тогава, Ейб? Ясно, че началникът иска да го приберем на топло.

И напълно основателно, помисли си Глицки. Следователите му се съмняваха с несъстоятелните му възражения. Нищо, нека си мислят, че играе ролята на адвокат на дявола. Нека Брейди и Шър смятат, че гради хипотези в опит да ги предпази от допускането на процедурна грешка.

— Да, това определено е ясно — съгласи се той. — Но няма никакъв смисъл да го прибираме, ако след това просто ще го пуснем, нали така? Така че моето предложение, макар и да си давам сметка, че не е кой знае колко оригинално, е да открием нещо, което ще послужи пред съдебните заседатели. В противен случай просто губите времето на всички, включително и вашето. Това е реалността.

— Ами началникът? — попита Брейди.

— Какво за нея?

— Никак няма да е доволна. Освен ако не ѝ предложим нещо, при това скоро — каза Шър.

— На каквото си е постлала, на това ще легне — отсече Глицки.

Глицки се възползва от подсказването на жена си и хвана Фарел в стаята за журналисти на третия етаж. Беше почти пет и двайсет, целият съдебен отдел беше приключил работа и Фарел седеше в малката стаичка сам. На надупчената маса пред него имаше кутийка „Д-р Пепър“. Машините с монети предлагаха всевъзможни безалкохолни и десертчета, а смачканите опаковки от две блокчета „ПейДей“ с фъстъци и карамел свидетелстваха какво е правил Фарел преди минути.

Глицки затвори вратата и се настани на масата пред него.

— Трея ми каза, че може да те открия тук.

— Това трябваше да бъде тайна. Исках да остана сам поне за малко.

— Тя знаеше, че за мен ще направиш изключение. Накара ме да обещая, че няма да казвам на никого. Какво е станало с теб?

— Какво имаш предвид?

— Да си се поглеждал наскоро в огледалото? Знаеш ли какви са ти очите?

— А, очите?

Раменете на Фарел подскочиха нагоре-надолу, но той не се изсмя на глас.

— Това е следващата голяма мода. Ще я нарека „Бигъл“, като породата кучета. Те гледат така. Всеки може да го постигне. Просто не бива да спи.

Той стисна силно очи и отново ги отвори.

— Сам си изнася багажа. Мисля, че този път е сериозно. Нали знаеш какво е да си принципно с леви политически убеждения, а изведнъж гаджето ти да те зареже, защото ѝ се струваш заклет консерватор? Тя смята, че съм си продал душата на прокуратурата.

— Не виждам как това може да се окачестви като ляво или дясно. Какво? Тя да не иска лошите да се измъкнат на свобода?