Джон Лескроарт - Фатална жена

— Бих искал да ви сътруднича — каза Магуайър, — но се опасявам, че ще последвам указанията на адвоката ми и няма да кажа нищо повече.

— Вече имате адвокат? — изненада се Брейди.

— Да, сър. Дизмъс Харди, зет ми.

— Защо ангажирахте адвокат?

— Не коментирам. Да му се обадя ли?

— Не е необходимо — каза Шър. — Макар че, ако желаете, имате пълното право да го направите. Но вие не сте арестуван. Въобще не се налага да говорите с нас. Бихте могли да ни изхвърлите на мига. Освен ако не искате да ни кажете нещо.

— Нямам какво да ви кажа.

— Не искате да отречете, че сте убил Джесъп? — попита Брейди. Дори едно просто отричане щеше да им бъде от полза, стига да увлечеше Магуайър да говори.

— Не коментирам.

— Е, хайде, де — продължи Брейди. — Просто кажете, че не сте го убили. Не можете ли?

— Нищо не казвам.

— Господин Магуайър — проточи Шър меко, — ние разбираме как се чувствате и как сте се почувствали тогава. Мисля, че повечето хора биха съчувствали на дъщеря си, която току-що е била изнасилена. Няма значение кой е убил Джесъп, мисля, че той си е получил заслуженото. Не бихте ли се съгласили?

— Не коментирам. Арестуван ли съм?

— Не.

— Но съм заподозрян, прав ли съм?

— Повече от заподозрян сте, Магуайър — отново се разпали Брейди. — Вие сте основният ни заподозрян. И знаете ли защо? Защото имаме свидетели, които са ви видели край жилището на Джесъп. Защото имате най-сериозния мотив на света. Защото по описанието на друг свидетел разполагаме със скица, която изглежда точно като вас.

— Вижте — включи се Шър, — когато дойдем с белезници, вече ще е твърде късно. Наистина бих искала да чуя вашата гледна точка за историята. За да мога да ви опиша като човек, който сътрудничи с желание, а не като лошия тип, какъвто излизате според уликите.

— Ако разполагате с толкова много, защо не ме арестувате?

— Искаме да ви дадем шанс да кажете нещо във ваша защита — каза Шър. — А и, вижте, вие вече ни казахте, че онази вечер сте били за риба. Ако искате да ни дадете повече подробности, с радост ще ги изслушаме. Но ако, както и двамата знаем, сте били в апартамента на Джесъп, тогава искаме да знаем какво точно се е случило там.

— Съжалявам — повтори Магуайър, — не мога да коментирам. А след няколко минути трябва да отворя бара. Така че, ако сте приключили с мен, аз също нямам какво повече да кажа.

Шър шофираше по ул. „Оук“ към центъра покрай парка „Пенхендъл“.

— Не искам да го казвам — започна Брейди след дълго мълчание, — но не остана ли с впечатлението, че някой го беше подковал?

Шър дъвчеше умислено долната си устна, а лицето ѝ се беше опънало.

— Вярно е, че не очаквах толкова бързо да си намери адвокат.

— Дизмъс Харди — отбеляза Брейди. — Приятелчето на Глицки.

— Знам, и на мен ми светна лампичката.

Изминаха още няколко пресечки, без да продумат.

— Добре, Пол — въздъхна Шър. — Какво искаш да направим?

— Може би да спрем някъде и да поговорим.

— Правила съм си опити, установих, че мога да мисля, докато шофирам — каза Шър.

— Добре. Какво смяташ, че трябва да направим? — каза Брейди след малко.

— Не е задължително да съвпада с това, което ни се иска да направим.

Брейди се почеса по брадата.

— Да, схващам. Мислиш ли, че Глицки се е обадил на Харди?

— Да не споменаваме и колко време Ейб не каза, че познава Магуайър. А и какво ли му е казал, докато ние се мотаехме с портрети по описание и фотографии. На Магуайър или на Харди, не че има значение.

— Да — въздъхна Брейди. — Шибана работа.

— На мен ли го разправяш.

— Мразя да нарушавам субординацията — изсумтя Брейди с възмущение. — Винаги нещо се обърква.

— Не забравяй, че Лапиър дойде при нас. Не сме го започнали ние.

— Беше в кабинета на Глицки. Той беше там. Участваше в разговора.

— Да не би тогава да каза нещо, че познава Магуайър? В присъствието на началника.

— Знаеш, че не каза.

— А защо?

— Защото се е надявал, че няма да съберем достатъчно доказателства за повдигане на обвинения. След като Лапиър си тръгна, каза едва ли не точно това.

— Господи. Сякаш работата ни не е достатъчно тежка, ами сега и това. Колко дълго смяташ, че щеше да остави нещата да се протакат? Да ни размотава.

— Може наистина да е бил просто внимателен. И не ни е позволявал да допуснем грешка.

— Ние да не сме вчерашни? — ядоса се явно Шър. — Да не би той да не се е занимавал с разследване? Това е просто ненормално. Тук някой не играе по правилата, но това не сме ние. Разбираш ли какво ти казвам?