Джон Лескроарт - Фатална жена

— Разбирам. Но в този случай…

— Лейтенант — прекъсна го тя.

Това, че повтори точния му чин, му се стори лош знак. До тази сутрин тя се обръщаше към него почти винаги с Ейб.

— Наистина не смятам, че сега е подходящото време да разгледаме проблема изцяло — продължи началникът. — През последните няколко часа чух някои със сигурност неоснователни, но въпреки това притеснителни обвинения за отношенията ви е г-н Харди, г-н Фарел и някои други хора от тяхната юридическа кантора. Трябва да кажа, че те са в най-добрия случай необичайни. Надявах се, че утре вие и аз ще отделим малко време, за да обсъдим тези въпроси лично и да разберем доколко ще продължите да се ползвате с доверието ми като шеф на отдел. Ясно ли се изразявам?

— Да, госпожо.

— Нека се срещнем в кабинета ми по обед. О, не, почакайте. Утре е Разпети петък. Защо тогава не го оставим за три часа и да видим докъде сме стигнали? Това ще е удобно ли за вас?

— Да, госпожо.

— Значи в три часа. Лека нощ, лейтенант.

— Лека нощ, госпожо. Ще се видим утре.

Ако зависеше от Харди, процесът на Моузис Магуайър нямаше да започне в годината на ареста му, а вероятно и още година или повече след това. Ако сте адвокат на защитата, най-добрият ви приятел е отлагането. Времето минава, свидетелите могат да забравят показанията си, да ги променят или дори да починат. Доказателствата могат да се загубят. Полицаите, извършили ареста, могат да напуснат, да бъдат преместени или да объркат случая с някой подобен.

Ако мине достатъчно много време, прокурорският екип може да се смени и накрая да се изправите срещу неопитен и лесен за сплашване новак, а не срещу някой като помощник областния прокурор, разпределен по делото. Това беше Пол „Големия грозник“ Стиър, много добър обвинител, който на всичкото отгоре считаше Харди за личен враг. Това бяха все основателни причини за забавяне, но далеч най-важната беше, че делото завършваше с присъда. Докато съдебните заседатели не излезеха с противното решение, човекът на скамейката на подсъдимия беше законно и технически невинен.

Невинен до доказване на противното.

Тези четири думи не бяха просто куха фасада, нито пък правен жаргон. Те осигуряваха огромно тактическо и психологическо предимство. Докато обвиняемият беше невинен, товарът на доказателствата лежеше на плещите на обвинението. Защитата нямаше какво да доказва. А ако сте адвокат на защитата, ще искате да извлечете максимума от тази позиция, клиентът ви ще се ползва всеки път от съмнението, а стига само един от съдебните заседатели да не е убеден във вината му, и ще получите желаната оправдателна присъда. Колкото по-дълго успявате да не позволите на председателя на съдебните заседатели да произнесе думата „виновен“, толкова по-добра работа сте свършил за клиента си.

Но ако сте обвиняем и очаквате дело по обвинение в убийство, имате също толкова основателни причини да искате то да приключи колкото се може по-скоро, особено ако не желаете да сключвате сделка и имате големи шансове да бъдете оправдан. Особено ако сте в почти невероятната ситуация да не сте извършили престъплението и да сте най-рядкото създание на света — несправедливо обвинен невинен човек. Първата от причините е, че при дела за убийство освобождаването под гаранция не е вариант. Гаранцията на Магуайър беше определена на десет милиона долара, а той нямаше никакви възможности да ги осигури. Всяка минута забавяне на процеса е още една минута, през която сте арестуван, а това е депресиращо, изтощително и психологически съсипващо преживяване дори в най-добрите затвори, а този в Сан Франциско не беше от тях.

Второ, щом делото започнеше бързо, обвинението често се озоваваше в крайно неизгодна стратегически ситуация. Времето беше от първостепенно значение, а прокуратурата можеше да не успее да подготви свидетелите адекватно или бързо да осигури вещи лица. Положението ставаше още по-критично, ако не успееше да представи всички възможни физически доказателства или да получи резултатите от различните лаборатории. Обвинението можеше да иска повече време и без съмнение да се възползва от него, за да изготви теоретичната обосновка на случая и да състави план за ефективното ѝ излагане пред съдебните заседатели.

В мъгливата и хладна сутрин на 9 юли, понеделник, Дизмъс Харди подреждаше нещата от доста обемистото си адвокатско куфарче на масата на защитата в Отдел 24 на Съдебната палата. Делото щеше да се гледа от съдия Керъл Гомес. На Харди не му пукаше защо Магуайър искаше делото да започне бързо. Беше чул доводите му и имаше аргумент срещу всеки от тях. И това след всичкото добро, което беше сторил за него.