Джон Лескроарт - Фатална жена

При второто му посещение два дни след ареста Моузис му беше заявил, че няма да прекара в затвора нито ден повече от абсолютно необходимото. Каза на Харди да му уреди предварително изслушване още в първия възможен момент. По закон това беше в рамките на десет работни дни на съда след ареста.

Харди започна да спори и да изтъква обичайните минуси. При предварителното изслушване доказателствата се оценяваха на базата на вероятната причина, а това беше доста по-нисък критерий от доказателства извън всякакво съмнение, които се приемаха в съда. Вероятната причина се основаваше на две неща — има ли причина да се вярва, че е извършено престъпление и че го е извършил точно обвиняемият. При предварителното изслушването решението се взимаше от един съдия, а не от състав, а и при него се приемаха и показания от непреки свидетели, което още повече утежняваше положението на обвиняемия.

Ако Харди трябваше да се бие по правилата в предварителното изслушване, имаше нужда от месеци подготовка, от хитри стратегии, изработени след продължителни обсъждания и доклади от подчинените, от алтернативни теоретични обосновки, от вещи лица — от целия арсенал, достъпен на адвоката на защитата. В този случай трябваше да се подготви за десет работни дни, а Моузис остана задържан, за да отговаря на въпроси по делото. Предварителното изслушване беше напълно безсмислено. Доказателствата от обиските в „Детелината“ и дома на Магуайър, да не говорим за преразказаните показания на свидетелите, бяха такива, че Харди едва ли можеше да каже нещо в защита на клиента си.

Две седмици по-късно Магуайър беше призован пред съда и пледира „невинен“. Той отказа да му бъде дадено още време, а това означаваше, че делото щеше да започне след два месеца.

Ето че сега Харди седеше в залата, а залогът беше животът на Магуайър. Пълен абсурд.

Това беше първият официален ден на делото, но щяха да минат още доста, преди да започне истинската размяна на удари — изявленията, доказателствата, свидетелите и аргументите. Първо трябваше да направят ранните ходове и да подберат съдебни заседатели — нещо много важно, което винаги беше въпрос на късмет. Харди смяташе, че в този случай то ще е от едва ли не митично значение, по-голямо, отколкото във всяко друго дело, в което беше участвал. Вечно гладните медии се бяха нахвърлили върху процеса. Основната теория беше, че изнасилването на Британи е довело до всичко останало. Всички я приемаха, а това запращаше случая право в средоточието на общественото внимание. Публиката полудяваше по такива случаи, тъй като те интерпретираха сексуалните престъпления в контекста на социалния живот. Най-различни групи за защита на женските права се надпреварваха да заклеймят Джесъп и „културата“ на изнасилването на жена, с която си бил на среща. „Кроникъл“ пусна поредица от четири статии за такива изнасилвания — колко са чести, какви са последствията и с какви субстанции жертвата може да бъде упоена.

Това пък на свой ред предизвика реакция от страна на хора, които смятаха, че вестникът дава едва ли не указания на мъжете как да дрогират жени и да се възползват от тях. Други пък сочеха, че Британи вече е имала връзка с Джесъп и така нареченото „изнасилване“ вероятно не е било точно такова. Те смятаха, че тя или „си го е просела“, или просто твърди, че е била изнасилена, за да си отмъсти, че е била зарязана. Случаят се обсъждаше и в разни радиодискусии, където Британи беше наречена „курва“, че и още по-лошо. Снимката ѝ се появи по Си Ен Ен и в новините по кабелните програми, което отново ѝ спечели няколко покани за пробни снимки, но доколкото Харди знаеше, тя ги беше отклонила до една. Но нямаше как да избяга от вниманието на медиите, които си я бяха харесали. Нямаше таблоид, който да не беше поместил нейна снимка.

Магуайър също попадна във фокуса на разгорещени спорове. Какво да направи един баща, ако разбере, че дъщеря му е била изнасилена? Има ли право сам да тръгне да се разправя с нападателя ѝ? Може ли да му бъде простено, ако го направи? Защо толкова много жертви на изнасилване въобще не подават оплакване? Ако дъщерята не се обърне към полицията, как въобще насилникът да бъде заловен и съден? Въпреки нежеланието да коментират тези въпроси и постоянното повтаряне на Харди, че изнасилването в случая е без значение, тъй като клиентът му е пледирал „невинен“ по обвинението в убийството на Джесъп и затова трябва да бъде възприеман като такъв, Магуайър все пак попадна на корицата на едно местно списание. „Мадър Джоунс“ излезе с негова снимка и с остра статия за това какъв бич е раздаването налично правосъдие.