Джон Лескроарт - Фатална жена

Докато кафето отново капеше в чашата, той намали леко котлона, премести месото настрана и чукна две яйца в опразненото място. Поръси яденето с настърган чедър и го похлупи с капак от друг тиган, който като по чудо пасна перфектно.

Закуската се готвеше, Харди посръбваше кафе и сложи на масата в трапезарията сос срирача и табаско. Щеше да седне там за истинска закуска и да се наслади на всяка хапка. Искаше да се откъсне, да се дистанцира и да не мисли за онова, което беше научил от Сюзън, докато снощи чакаха да разберат дали Моузис ще успее да прескочи трапа. А беше узнал, че в събота през нощта Рик Джесъп беше изнасилил Британи Магуайър.

— Така, нека изясним нещата — каза Глицки. — Открил си момиче, което зарязало Джесъп преди няколко месеца. После той я ударил, а след това баща ѝ отишъл и го пребил. Що за сапунена опера?

— Прилича малко — съгласи се Брейди.

Тримата с Шър седяха на сгъваемите столове пред бюрото в кабинета на Глицки. Денят едва започваше.

— Защо смяташ, че Джесъп е изнасилил точно нея, а не някоя друга жена?

Шър се приведе над масата.

— Не знаем дали е така, Ейб. Отидохме, говорихме с нея и…

— Как я открихте?

— Баща ѝ си е оставил визитката в офиса на Гудмън. Секретарката го завела в графика — обясни Шър.

— Браво, добре сте се сетили. Продължавайте.

— Вчера отидохме при нея — поде Брейди, — говорихме, но тя изглеждаше доста… смутена.

— Била е разпитвана от полицаи от отдел „Убийства“, а бившето ѝ гадже е било убито. Мислиш ли, че това я е обезпокоило?

Двамата следователи се спогледаха.

— Естествено — кимна Шър.

— Но не сте разпитвали за изнасилването?

— Не, сър — отрече Брейди. — Опасявах се, че ако започна с това, няма да се получи никакъв разговор. Тя можеше да ни каже много неща, които не са пряко свързани с изнасилването.

— Съгласен съм. Нека говори. Може да се отпусне и да ни каже всичко, а така цялата история с центъра за помощ и за тайната ще отпадне.

— Но ако тя — начена предпазливо Шър — не признае, че е била изнасилена…

— Тогава нищо такова не се е случило.

Брейди се изправи в стола и се шляпна с длани по бедрата.

— Ейб, тя е била. И двамата мислим така.

— Но не сте я питали.

— Дали е била изнасилена през нощта в събота? — уточни Шър. — Не. Но тя ни каза, че наскоро се е видяла с него.

— Но без да споменава изнасилване.

— Не — поклати глава Брейди.

Глицки загриза бузата си отвътре и се замисли.

— Каква е вероятността да го е убила тя?

— Реално нулева — каза Шър.

— Тя не е мъж — сви рамене Брейди. — А на мен ми харесва версията за онзи с тоягата.

— Тогава възможно ли е изнасилването от предната вечер да няма нищо общо с убийството?

— Ейб, вярваш ли го наистина? — намръщи се Шър.

— Не. Всъщност не. Но ако жертвата е момичето, с което сте говорили вчера, а тя не признава, сме в задънена улица.

Брейди се смути и изправи гръб в стола.

— Знам, че съм тъп като неандерталец, но наистина не мога да разбера защо не признават. Имам предвид, че те са жертви. Няма да се забъркат в неприятности, ако кажат какво им се е случило.

— Биха могли — поправи го Шър, — ако изнасилвачът реши да ги накара да млъкнат, преди да свидетелстват.

— Или ако бъде убит — добави Глицки. — Тогава имат мотив да са му видели сметката.

— Докато сме на темата — каза Шър, — това дава мотив и на други хора. Например на гаджето ѝ или на баща ѝ. Когато Джесъп нападнал дъщеря му първия път, той го намерил и го пребил. Но всичко това не подкрепя мотива, ако изнасилването не бъде признато.

— Казваш, че според теб е бащата? — попита Глицки.

— Не съм сигурна, че бих твърдяла подобно нещо. Но ако е той, това би ѝ дало основание да отрича изнасилването.

— Тогава защо ще ходи в центъра? — учуди се Брейди.

Шър сви рамене.

— Това може да е била първата ѝ реакция. Била е уплашена, не е знаела какво да прави, а и не забравяйте, че е станало, преди Джесъп да бъде убит… Но след това разбира, че е мъртъв, а това променя играта.

— Все пак нека също така не забравяме, че нямаме жалба за изнасилване. Точка. Така че в момента правим само догадки. Как изглежда бащата?

Брейди беше започнал да кима в знак на съгласие с предположенията на Шър и сега побърза да уточни:

— Да не прибързваме с радостта, но доста добре пасва на описанието на нашия тип с тоягата.

— Бъзикаш ме — присви скептично очи Глицки.

— Нищо подобно — отрече Брейди. — Не се шегувам ни най-малко.