Джон Лескроарт - Фатална жена

— В края на краищата ни даде номера ѝ — обобщи Шър, докато се връщаха към центъра. — Трябва да сме благодарни за малките услуги.

— Услуга друг път — изръмжа Брейди, все още ядосан от разговора. — Опитваш се да ми кажеш, че човекът е разбрал, че дъщеря му е била изнасилена и нищо не е направил? Искаше ми се да го снимам с телефона и да го покажа на някои от свидетелите.

— О, да, и той щеше да ти позволи — иронизира го Шър. — Това със сигурност щеше да успокои нещата.

— Не исках да ги успокоявам. А и нямаше задължително да искам разрешението му. Магуайър признава, че е нападнал жертвата. Това го прави най-вероятният заподозрян.

— Стига, Пол. Може би има връзка между това да удариш някого и да му размажеш мозъка с тояга. Нека не забравяме, че за момента не знаем със сигурност дали Британи е била изнасилена. Знаем само, че веднъж тя е излязла с Джесъп. В събота той може да е изнасилил коя ли не. Ако искаме да продължим с Магуайър, първо трябва да установим точно това.

— Не. Първо трябва да вземем снимката от шофьорската му книжка и да я покажем заедно със снимките на други хора на свидетелите.

— Да, разбира се — съгласи се Шър.

Това беше стандартна процедура. Щяха да взимат снимката на Магуайър от калифорнийската му шофьорска книжка да я сложат в прозрачен джоб заедно с пет други снимки, да я покажат и да се надяват, че свидетелите ще го разпознаят.

— Просто не искам да полудяваш.

— Забрави. Мисля, че можем да допуснем, че изнасилването и убийството са свързани, съгласна ли си?

— Работим по тази линия. За момента е най-вероятната — кимна Шър.

Уес Фарел живееше в малка викторианска къща срещу парка „Буена Виста“ в „Хейт“. Когато се прибра, обострените му усещания веднага доловиха нещо нередно. Първият белег беше прекатурен стол в трапезарията. На пода в кухнята се търкаляше руло с домакинска хартия, което също не беше добър знак.

Той въздъхна, оправи бъркотията, свали сакото си и го сложи на облегалката на стола. Зачуди се дали да не махне ризата и вратовръзката и да обере лаврите от надписа на тениската си (днес той гласеше „Хемороидите са големи гъзари“), но доколкото можеше да разчете знаците, чувството му за хумор нямаше да успокои Сам. Не и когато се беше захванала със случай.

Той се качи по стръмното стълбище към спалнята им, видя, че не е там, и продължи по стълбата към площадката пред терасата на покрива. Сам, ослепително красива, както винаги, когато беше вбесена, седеше с лице към него със скръстени ръце в нисък сгъваем стол. Слънцето грееше зад гърба ѝ, а по небето нямаше нито едно облаче чак до хоризонта. Пословично непредсказуемото време на Сан Франциско този път се беше смилило и вечерта беше великолепна — термометрите показваха почти 25°С и полъхваше слаб ветрец.

Уес стъпи на равната веранда, която бяха направили сами — цели осемнадесет квадрата, обградени от гънките на покрива.

Те ги пазеха от любопитни погледи, а през повечето нощи и от вятъра.

— Просто си мисля, че столът изглежда по-добре, когато си стои на краката — каза Уес с извинителна усмивка. — Но рулото кухненска хартия беше добра идея. Кой да се сети първо да го размотае, така се пести сума време.

Тя го гледаше с леко наклонена глава, а гласът ѝ беше толкова тих, че едва се чуваше.

— Казах ти за връзката с Рик Джесъп, тъй като реших, че това може да помогне и убиецът му да получи справедлива присъда, но само при изключителното условие , както винаги, името на жертвата да остане тайна. Спомняш ли си?

— Разбира се, но…

— Няма „но“. И друг път сме правили така. Смятам, че през годините сме говорили не един или два пъти за това. И кой мислиш ми звъни двайсет минути преди да си тръгна? Същата жена, напълно обезумяла и съсипана. Предадена от нас, Уес, от самите хора, които обещаха да я защитят!

— Не съм…

— О, да, си! Как иначе са успели да я намерят толкова бързо? Днес в апартамента ѝ са се появили следователи от полицията. Днес! Само часове след като ти казах.

— Трябва ли да се чувствам зле?

— А не трябва ли? Това е абсолютно погрешно. Последните няколко дни са били достатъчно травмиращи за горкото момиче, а сега изведнъж се оказва посред разследване на убийство, с което не иска да има нищо общо. Може дори да бъде заподозряна, тъй като изнасилването е мотив да убиеш някого, нали? Виж докъде я докарахме! И всичко, защото реших, че ще си мълчиш.

— Така и направих. Чуй, запитай се как биха могли да научат името ѝ от мен? Аз никога не съм го знаел и ти си наясно. Те са разровили около Джесъп и са открили връзка. Просто добра полицейска работа. Какво очакваш да направят? Да не му обърнат внимание и да я прескочат? Не мисля така. Може наистина тя да го е убила. Все още не знаем.