Джон Лескроарт - Фатална жена

— Аха. И как е минал разговорът?

Харди кимна мрачно.

— Познаваш Моузис. Както може да се очаква. Каза ми, че поукрасил физиономията на Джесъп и не смята, че той ще притеснява Британи повече.

Джина се намръщи.

— Мислиш ли, че ченгетата ще искат да говорят с него?

— Ще е цяло чудо, ако не искат. Мислех да те помоля да се заемеш с това. А и сметнах, че като цяло ти трябва да знаеш какво става.

Харди не искаше да обрисува на Джина цялата картинка. Моузис можеше да попадне в затвора, където под силния стрес да спомене за престрелката при доковете или да се напие с контрабандно внесен зад решетките алкохол и да се разприказва. Това беше ситуация, която трябваше да бъде избегната на всяка цена.

— Оценявам това. Нали не смяташ, че той има нещо общо с последния инцидент? С убийството на Джесъп.

Харди я погледна в очите.

— Няма да го коментирам.

Убийството на Джесъп ангажираше повечето от времето и мислите на Брейди и Шър, но двамата почти винаги работеха по повече от един случай. Точно днес обстоятелствата около убийството на Дениъл Деджизъс изискваха незабавното им внимание.

В неделя, седмица преди смъртта на Рик Джесъп, г-н Деджизъс, дребен гангстер от долната част на района „Мишън“ бил прострелян от човек в преминаващ автомобил, докато стоял на уличен ъгъл. Може да е бил по лична работа, но може и да е продавал наркотици, уликите не бяха еднозначни.

Стрелбата станала посред бял ден, наоколо имало доста пешеходци, но никой не видял нищо. Но днес, седмица и два дни по-късно, Хуан Риос, собственикът на „Тако Риос“, заведението за такос, пред което Дениъл прекарал последните минути от живота си, решил, че трябва да говори със следователите, които го били разпитали седмица по-рано.

Оказа се, че като чул изстрелите, Хуан изтичал навън и заснел отдалечаващата се кола с телефона си. Не изтрил снимката, искал да изчака и да види дали някой друг няма да осигури някакви показания, за да не се налага да се замесва. Хуан искаше уверения, че той и семейството му ще бъдат защитени, ако се съгласи да свидетелства. Искал насилието в квартала да спре, а полицията можела да прави със снимката каквото сметне за добре, дори и това да не изисква личната му намеса.

Двамата следователи прекараха доста напрегнат, но вероятно важен час със собственика на местното ресторантче. Обясниха му, че разбират исканията му, но не могат да гарантират, че ще ги изпълнят. Ако му бъде пратена призовка, Хуан ще трябва да се яви в съда и да свидетелства, в противен случай те ще дойдат и ще го вкарат в затвора за тяхно най-голямо съжаление. Не бяха сигурни, че той ще даде показания, не се договориха и за защита, но огледаха добре не само червения „Шевролет“ с ниско окачване на снимката, но и регистрационния му номер. С това Шър и Брейди смятаха, че ще успеят да започнат да разплитат случая дори и без показанията на Риос.

Двамата се качиха в колата си, Шър я запали, но не включи на скорост. Остави двигателя да работи на място и се облегна в седалката с притворени очи. Лицето ѝ беше напълно безизразно.

— Не му позволявай да те ядоса — каза Брейди. — Просто е уплашен. Ще се обади отново, а даже и да не го направи, ние…

Шър вдигна ръка, за да го прекъсне, и се обърна към него.

— Ние сме тъпаци — каза тя.

— Не. Трябваше да получим информацията, дори и да…

— Не това — пресече го тя отново. — Джесъп.

— Какво за него?

— Не е за него. Нека започнем с нея, с жертвата на изнасилването.

— Която ще остане неназована, понеже…

— Да. Ползва се с това право. Но знаеш ли какво? Сигурни сме, че Джесъп се е срещал с нашата жертва преди известно време, нали? И тя трябва да го е зарязала, понеже също така знаем, че той се е опитвал да се съберат отново.

— Така е. И какво от това?

— Колко ли зле са се скарали?

Брейди помисли около две секунди и каза:

— Офисът на Гудмън. В кметството. Където е работил.

— За това говоря — рече тя, включи на скорост и се вряза в движението със свирене на гуми.

Градския съветник го нямаше и не се беше връщал още откакто вчера беше излязъл половин час след като разбрал новината за Джесъп. Със сполетялата ги трагедия и в негово отсъствие офисът буквално беше спрял да работи. Даян Гейлън беше освободила стажантите още от обед, а когато Шър и Брейди почукаха на заключената външна врата, тя ги посрещна с уморена вежливост и ги въведе в малка конферентна зала без прозорци, където явно седеше с чаша кафе.