Джон Лескроарт - Фатална жена

Двамата се представиха, Шър започна да изказва съболезнования, но жената махна с ръка и ги прекъсна рязко.

— Моментът е много труден и объркващ — каза тя. — Не искам да прозвучи коравосърдечно, но не бих казала, че Рик и аз бяхме точно приятели. Не се виждахме извън службата. Мисля, че той считаше мен и стажантите за хора под неговото ниво. Даваше ясно да се разбере, че има професионалисти, тоест г-н Гудмън и той, а всички останали са повече или по-малко само персонал. Въпреки че, ако се гледа стажът в офиса, аз съм далеч най-старшата.

Шър опря лакти на масата и се наведе напред.

— Той не е споделял много от личните си чувства с хора от персонала, нали?

— Не. С г-н Гудмън понякога се виждаха извън офиса.

— Как мислите, дали някой тук освен г-н Гудмън знае нещо за личния живот на г-н Джесъп?

— Не, не смятам. Макар че може да попитате стажантите, когато се върнат, но това ще е утре.

— Г-н Гудмън ще се върне ли скоро?

— Надявам се. Не сме говорили, откакто излезе вчера.

— Значи г-н Гудмън и г-н Джесъп са били близки?

Даян изведнъж откри нещо интересно в шарката на масата и го изучава две-три секунди.

— Вероятно не толкова близки, колкото преди. Те двамата са започнали да работят заедно още от годините на частната юридическа практика на г-н Гудмън, преди да бъде избран за градски съветник. Намерението на г-н Гудмън да се кандидатира за кмет едва ли е някаква тайна, а г-н Джесъп планираше да се премести с него.

Следователите се спогледаха. Това беше доста далеч от нещата, за които искаха да питат, но щяха да се върнат на тях в подходящ момент. Разследваха убийство, а обикновено си струваше да провериш и неочаквано появилите се насоки. Брейди пое инициативата от партньора си и продължи:

— Нима е станало така, че плановете му са се променили?

Даян помълча още минута и въздъхна.

— Не искам да говоря лошо за умрелите, но г-н Джесъп имаше ясно изразена склонност към арогантност, която успяваше да прикрие доста добре, особено на публични места. Беше изключително ревнив към мястото си в живота на г-н Гудмън. През последните няколко месеца се опитваше да контролира достъпа до г-н Гудмън и успя да отчужди няколко от големите дарители за кампанията, особено Джон Ло, и мисля, че г-н Гудмън разбра или са му казали. Имаше дни, когато напрежението в офиса беше осезаемо. Затова не знам дали сега г-н Гудмън би могъл да бъде източник на информация за личния живот на г-н Джесъп.

— Ами, благодаря ви — каза Шър. — Ще го имаме предвид, когато говорим с г-н Гудмън. Всъщност ние се надявахме, че вие може да знаете имената на някои от приятелките на г-н Джесъп или на жени, с които се е срещал, такива, които са били по-важни за него.

Даян поклати глава.

— Не, не знам с кого е излизал и нямам… Чакайте малко — внезапно се сепна тя. — Жена, с която се е срещал?

— Да. И преди два месеца е скъсал с нея или тя с него.

Даян вдигна очи към един от ъглите на тавана, а двамата следователи я оставиха да си спомни. Накрая тя се обърна към тях.

— Преди няколко седмици дойде един мъж, питаше за г-н Джесъп. Каза на Рик да спре да притеснява дъщеря му и двамата излязоха в коридора. Този ден Рик повече не се върна на работа. Дори мисля, че го нямаше два дни след това. Стажантите шушукат, че в коридора мъжът го е ударил. Ще ме изчакате ли само минутка?

Даян стана и излезе от стаята с решителна крачка. Брейди стисна палци, а Шър кимна в знак на съгласие, скръсти ръце и се облегна в стола, за да изчака.

— Така — каза Даян, когато се върна с книгата със срещите в ръка. — Ето го. Поддържам графиците на г-н Гудмън и на г-н Джесъп. В този бизнес е много важно да се знае кой с кого се е видял. Този мъж нямаше уговорена среща, но ми се представи и аз го записах.

Даян погледна към страницата.

— Казваше се Моузис Магуайър — прочете тя. — Собственик на бар, наречен „Малката детелина“. Каза, че ставало дума за дъщеря му Британи.

В „Детелината“ нямаше особен наплив. Часът с намалението щеше да започне чак след четиридесет и пет минути и имаше само петима клиенти — двойка туристи на средна възраст на една от масите, Дейв и неговата светла бира „Милър“ на обичайното му място на бара, а в задната стая двама хипстъри играеха дартс. От тонколоните тихо се носеше „Старата веранда“ на Лайл Ловет.

Моузис Магуайър погледна иззад бара още веднъж към предната врата, за да се увери, че никой не идва, и като не видя никого, си сипа в чашата с газирана вода около сантиметър водка направо от бутилката, само колкото да се поосвежи, и изцеди още едно резенче лимон. Едва беше отпил, когато още една двойка се появи пред голямата стъклена витрина, която гледаше към „Линкълн Уей“. Секунди по-късно двамата вече стояха пред него.