Джон Лескроарт - Фатална жена

Днес Харди седеше на голямата кръгла маса в солариума, както наричаха една от залите на първия етаж в кантората му. Стаята също беше голяма и кръгла, поне шест метра в диаметър, а почти целите стени и покривът бяха от стъкло. Истинска гора от стайни растения — палми, фикуси и японски кленове, разперваха листа и не спираха да растат през цялата година, като придаваха на помещението меко фън шуй излъчване, нетипично за конферентните зали на повечето адвокатски кантори.

До Харди беше Джина Роук и тъкмо вадеше някакви документи от куфарчето си.

— Не разбирам защо Уес Фарел въобще повдига обвинения на тези бармани — разпалено каза тя. — Да съди собствениците и бизнеса им — да, може би, но какво да направят барманите като твоя Тони? Да искат пак да видят личните карти на всички? И между другото, дори и да го бяха направили, щяха да видят същите фалшиви документи, които хлапетата са показали на вратата. По каква точно правна теория тези обвинения все още са в сила?

— По теорията на конспирацията — отвърна Харди. — Всички, собствениците, барманите и охраната, проверяваща картите на вратата, са знаели точно какво става.

— Това е смехотворно.

— Съгласен съм с теб. А за протокола да отбележа, че и Уес смята така. Но пък той е оставен без избор.

— Той е областният прокурор, Диз. Може да има избор. Просто да каже „не“. Ако не друго, поне да свали обвиненията срещу барманите. Или поне да не повдига обвинения в углавно престъпление. Защо му е? Углавни престъпници? Щатският затвор? Това е абсурдно. Особено когато знаем, че Игор и Вадим са стопроцентови нагли лъжци и се опитват да спасят собствените си жалки задници, за да не ги депортират.

Харди кимна дружелюбно.

— Просто казвам, че Уес засега оставя нещата както са, а след това ще се намеси.

— Но защо въобще ги оставя, когато това изобщо не е правилно?

— Практикуваш право от толкова време и все още задаваш този въпрос? — попита Харди толерантно.

— Знам — въздъхна Роук. — Прав си.

— Стъпка по стъпка и накрая нещо ще се случи.

— Звучи ми като руски роман.

— Близо си. Може би украински.

Харди се облегна в стола и смени темата.

— Чете ли за човека от офиса на Гудмън? За Рик Джесъп.

— Да — кимна Роук. — Ужасно.

— Наистина е ужасно. Но е и доста опасно. Преди два месеца Британи Магуайър, дъщерята на Моузис, излезе с него веднъж.

Роук затвори папката, която преглеждаше, и се обърна към партньора си.

— От полицията разговаряли ли са с нея?

— Не съм чул, но и не съм говорил с Моуз оттогава. Не бих се изненадал, ако са успели да стигнат до нея.

Джина замълча за момент.

— А какво прави Британи в момента?

— Това ще ти хареса. Май се среща с Тони Солая.

— Вярно ли? — наклони глава Джина.

— Вярно — поусмихна се Харди. — Малко е разочароващо, ако искаш да знаеш истината.

— Защо да е разочароващо?

— Ами — сви рамене Харди, — като за начало той е поне десет години по-голям от нея.

— Доколкото си спомням, на сватбата ви ти сякаш също беше поне десет години по-възрастен от съпругата си. Тя се изчервяваше от смущение.

— Знаех си, че това ще кажеш — ухили се Харди. — И си права, но при тях е някак различно.

— Това е като за начало, освен това е смешно, така че нека не му обръщаме внимание. Какво друго?

— Другото е, че това ми се струва малко… неподходящо. Моузис му дава работа, за да му удари рамо, когато е затруднен, а после той започва да излиза с дъщерята на човека.

— Може да не е по сметка. Може да е истинска любов.

— Ама, разбира се — каза се Харди, — никога не бих изключил този вариант, нали съм романтична душа. Но тя ми е племенница и аз се тревожа за нея. Тони е очарован от нея и се е въвлякъл в доста сладка ситуация, предполагам, че точно бързите му действия ме карат да съм подозрителен. Особено при положение, че аз съм човекът, който ги запозна.

Харди се втренчи някъде из стаята.

— Както и да е, не знам защо се захванах с Тони. Проблемът не е той.

— А какъв е проблемът? И има ли такъв?

— Надявам се, че няма. Но очевидно късането на Британи с Джесъп, ако въобще може да се нарече късане след едва една среща, не е минало гладко. Джесъп е искал да я види отново, а тя е нямала желание. След като няколко дни я преследвал, я блъснал или нещо подобно…

— Какво искаш да кажеш с това, че я е преследвал? Физически ли я е нападнал?

— Тя паднала, спънала се или е била блъсната. Общо взето, направил е нещо, което я вкарало в болница. Не е много ясно какво. Британи не казва, дори не признава, че Джесъп я е докоснал. Но Моузис се усъмнил, отишъл при Джесъп и поговорил с него, докато изяснил какво се е случило.