Джон Лескроарт - Фатална жена

— Не се шегувам — каза той и се върна темата за заподозрения. — Обзалагам се, че това е било най-близкото място, което е намерил.

— Разкриване на престъпления чрез анализ на паркирането — вметна Шър. — Това ми харесва.

— Така трябва — отвърна Брейди. — Това е следващото голямо откритие в криминалистиката.

В десет часа на следващата сутрин Глицки се чудеше какво да прави с една торба с четири килограма печени фъстъци с черупките, която стоеше по средата на бюрото му. Както всеки уикенд той и Трея бяха ходили до „Костко“ уж с цел да спестят от разходите си за храна, но пак бяха похарчили около три пъти повече пари. Глицки се опитваше да държи едно от чекмеджетата на бюрото си винаги пълно с фъстъци и знаеше, че са намалели, затова купи голяма разфасовка от четири килограма. За жалост тя заемаше около една трета кубичен метър място, а чекмеджето му събираше едва една пета от торбата, и то при положение, че първо изхвърлеше всички други неща, чието място по принцип беше точно там.

Когато Уес Фарел влезе през отворената врата, Глицки се мръщеше объркан зад огромната торба фъстъци и се облягаше на стола с крака върху бюрото. Фарел се спря стреснат.

— Не че някой ме пита — започна той, — но фъстъчената работа, с която си се захванал, леко излиза извън контрол.

— „Костко“ — каза Глицки. — Когато си там, четири килограма ти се струват отлична сделка.

— Миналия път купихме малко замразени пилешки гърди — поде веднага темата Фарел. — Малко ли казах? По-скоро около седемдесет парчета. Ако някога свършат, никога повече няма да хапна пилешко. Но няма смисъл да се притеснявам, понеже няма изгледи да свършат.

Фарел щракна с пръсти, осенен от идея.

— Сетих се. Може да оставиш торбата в „При Лу“, а той ще ги предлага в малки купички на бара. За седмица няма да остане и фъстък.

Глицки поклати глава.

— Добро хрумване, но вероятно през следващите три месеца Чуй ще готви гунбао с всичко, а тогава къде ще ходим да ядем? Гунбао с тофу, гунбао с октопод, гунбао с ананасови бухтички. Дюнери. Патладжан. Ако хората разберат, че фъстъците са от мен, ще ме пребият с камъни.

След това Глицки осъзна, че е доста странно областният прокурор да се появява неканен в кабинета му, смъкна краката си, изправи се в стола, а лицето му се изопна.

— Всичко наред ли е с Трея?

— С Трея? Разбира се. Поне всичко беше чудесно, когато я видях за последен път, тоест преди около три минути. А защо съм тук ли?

Изражението му стана сериозно.

— Имаш ли нещо против да затворя вратата?

Фарел се обърна и взе един от сгъваемите столове, които Глицки държеше до стената срещу бюрото си.

— Изникна нещо, за което трябва да поговорим — каза той, щом седна.

Глицки избута торбата с фъстъци настрани.

— Давай.

Усмивката на Фарел помръкна.

— Сам ми се обади преди няколко минути.

Сам Дънкан беше жената, с която Фарел живееше на съпружески начала. Тя беше изпълнителен директор на Центъра за помощ за жени, пострадали от сексуално насилие на ул. „Хейт“.

— Както може би си спомняш, тя винаги е крайно загрижена за поверителността, но като оставим настрана всичките обяснения и обещания, които трябваше да ѝ дам и така нататък, в неделя сутринта в центъра е отишла млада жена.

— Изнасилена?

— Ейб, там всички са пострадали от това.

— Просто питам да съм сигурен.

— Добре. Както и да е. Този случай прилича на изнасилване по време на среща. Тя си е направила кръвни изследвания, резултатите ще излязат след около ден и ще се види с какви наркотици, ако има такива, е била упоена. Но поне това си мисли Сам. А и жертвата, ако става дума.

— Какво се е случило?

— Жената, чиято самоличност, повярвай ми, ще остане тайна, била скъсала с мъжа преди два месеца, след като той я ступал. Не искала повече да има нищо общо с него.

— Браво на нея.

— Да, но, ами, той не смятал така. Той искал да се съберат отново…

— И отново я ступал.

— Вероятно. Но след първия инцидент, в който нещата загрубели, бащата на момичето издирил мъжа и го пребил от бой.

— Това семейство ми харесва все повече и повече — кимна Глицки.

— Че защо да не ти харесва? Проблемът е, че пичът решил, че може да я накара да се видят отново, като я заплаши, че ще повдигне обвинения срещу баща ѝ.

— И да ѝ даде възможност тя веднага да повдигне насрещно обвинение.

— Може би тя не е помислила за това. Или пък не е искала да се стига дотам. Както и да е, в крайна сметка той я уговаря да се срещнат и се виждат в „При Пери“ на „Юниън“. Следващият ѝ спомен е как се буди в апартамента му около един и половина през нощта и осъзнава, че той я е обладал. Без нейно съгласие. Била е изнасилена. Излиза, известно време се лута, докато намери къде е оставила колата си, и си тръгва.