Джон Лескроарт - Фатална жена

— Толкова ли са млади очите му? — попита Шър. — Изглеждат почти като на момче.

— Ще се върнем на тях по-късно — отхвърли възражението Гъс. — Не се притеснявай за очите. Ще се получи, ще видиш.

Той се обърна към Лайза.

— А сега носът. Затворете си очите, ако обичате.

Затварянето на очите беше един от триковете, но много по-успешна беше стратегията с връщането на свидетеля към часовете преди срещата със заподозрения и постепенното достигане до мига, когато беше забелязала мъжа с объркания вид на ъгъла.

Морено послушно изпълни инструкциите на Гъс и се облегна в стола със затворени очи. Той нарисува един повече или по-малко типичен нос на по-малък бял лист и го бутна пред нея.

— Когато сте готова — каза той.

Тя изчака още няколко секунди, отвори очи, погледна надолу и примигна няколко пъти.

— По-сплескан — уточни Морено. — И по-широк. И не толкова прав в средата, леко изкривен наляво от едната страна.

Въгленът на Гъс литна по хартията. Лайза беше напълно съсредоточена, едва ли не в транс.

— Окей, спри. Почакай.

Следователите се наведоха напред, за да видят промените.

— Сложи му гърбица по средата, точно под очите.

Когато Гъс го направи, тя кимна.

— Точно такъв беше. Нарисувай го на Сами.

— На Сами? — попита Брейди.

— Така наричаме крайния вариант — каза Лайза. — Това е носът на Сами.

Тя погледна към Шър.

— А вие сте права, сега очите трябва да станат по-присвити, с още малко бръчки отстрани.

Гъс се върна към скицата, рисува около минута, като следваше поправките на Лайза, опитваше отново и отново, докато накрая тя не го спря и не каза, че са готови за Сами и може да ги нанесе там.

— Оказва се, че изглежда добре — отбеляза Шър. — Бихте ли казала, че е хубав?

— Тогава не мислех в тази насока. Просто изглеждаше объркан.

— Но пък очите на Сами определено са привлекателни — не се отказваше Шър.

Лайза огледа скицата.

— Да, вярно. Привлекателни бяха.

— Остана само устата и сме готови — прекъсна ги Гъс и се обърна към Лайза. — Ако обичате?

Тя затвори очи, а той започна да оформя устата.

Дизмъс Харди се надяваше и предричаше, че случаите от акциите на Службата по контрол на алкохола лека-полека ще потънат и ще бъдат забравени, но след няколко седмици съдебни препирни поне няколко от тях, включително и делото на Тони Солая, все още се водеха. Лайъм Гудмън не прекратяваше кампанията си в пресата и другите медии и подсилваше позицията си с водопад от статистика, чиято цел беше да покаже, че след чистките градът е станал по-безопасен. Може би беше просто съвпадение, но фактът, че пътнотранспортните произшествия и случаите на шофиране под влияние на алкохол с участие на непълнолетни бяха намалели с почти тридесет и пет процента, звучеше убедително.

Харди беше повече от добре запознат с начините за манипулиране на статистиката така, че да докаже почти всяко твърдение, и оставаше скептичен относно действителната ефективност на акциите. Все пак трябваше да признае, че цифрите сякаш подкрепят становището на Гудмън.

Но не цифрите притесняваха Харди. Най-належащият му проблем беше Джанис Родригес, един от другите защитници на арестуваните бармани. Тя делеше общ офис с друг дребен адвокат и двамата бяха поели случаи веднага след акциите. Техните клиенти бяха двама украински емигранти — Игор Повалий и Вадим Гнатюк. Оказа се обаче, че те са работили зад бара на „Горящия Рим“ без разрешителни, а и пребивават в страната незаконно. Двамата знаеха, че ще ги държат в ареста, докато не ги депортират безцеремонно, и бяха замислили такава теория на конспирацията, че Харди би се възхитил на цинизма и елегантността ѝ, стига да не причиняваше големи затруднения на Тони.

Според господата Повалий и Гнатюк Лайъм Гудмън и Службата по контрол на алкохола по никакъв начин не си измисляха обвиненията в незаконна дейност на някои барове, както ясно личеше и от хубавия малък страничен бизнес с фалшивите лични карти и продажбата на наркотици, който бяха пресекли в „Горящия Рим“. Щом проумяха колко сериозни са обвиненията, те решиха да убият два заека с един куршум. Можеха да останат в страната, като се възползват от специална уговорка, според която свидетелите по някои престъпления получаваха разрешително за работа, ако помогнат на обвинението и сътрудничат по случая. Освен това можеха да хвърлят вината върху Тони Солая, върху един от другите бармани на име Рона Ранкен и върху собственика на бара Том Хетке. Според украинците тези тримата били истинските заговорници в производството и продажбата на фалшиви лични карти, на наркотици и на алкохол на непълнолетни.