Джон Лескроарт - Фатална жена

Глицки, който имаше дъщеря и доведена дъщеря, пощипваше кожата на лицето си.

— Направили ли са ѝ оглед за изнасилване?

— Да, в клиниката. Не е искала да ходи в полицията.

Белегът през устните на Глицки побеля от възмущение.

— Не искала да ходи в полицията. Не иска да го обвини в нанасяне на телесна повреда. Къде ли съм чувал всичко това и преди?

— Такива са нещата, Ейб — сви рамене Фарел. — Сам може би ще накара жената да си промени мнението. Казва, че се опитва. Така или иначе имаме доказателства, ако жертвата пожелае да направи следващата крачка и да съди мъжа. Което, както обаче се оказва, няма да е необходимо.

— Това пък защо?

Фарел метна бърз поглед през рамо към затворената врата.

— Тази сутрин Сам внезапно се умълча, докато си четеше вестника — започна той със снишен и напрегнат глас. — Тя понякога прави така, затова първо не си помислих, че е нещо важно. Но се оказва, че младата жена ѝ е казала името на мъжа, който я изнасилил, и ето го във вестника.

Фарел погледна Глицки в очите.

— Бил е убит, пребит до смърт, вероятно в неделя през нощта.

Глицки дори не се и замисли.

— Рик Джесъп — каза той.

— Трябва да говорим с жената, сър — увещаваше Шър Фарел. — Тя може да се окаже основният ни заподозрян. Жена ви трябва да ни даде името.

Фарел се изсмя, но не защото смяташе, че Шър беше казала нещо забавно.

— Желая ви успех в това начинание.

— Тя не е адвокат — добави Брейди, — нито лекар, нито психолог, прав ли съм? Откъде накъде ще претендира за поверителност?

— Тя предявява такива претенции — каза Глицки. — И никой не се осмелява да направи нещо по въпроса. Може ли да го прави, Уес? Не можеш ли като областен прокурор да ѝ кажеш, че не може така?

— Като областен прокурор, а не като нейно гадже? Мисля, че не. Освен това тя има право на поверителност. По Кодекса за доказателствата, Секция 1035.4, ако сте любопитни.

Фарел разпери ръце в безпомощен жест.

— Слушайте, банда. Живея с тази жена от много години и не мога да се похваля с особени успехи в контролирането на дори частица от нейната прекрасна и упорита личност. С призовка можем да изискаме записите от центъра, но това е загуба на време и ще покаже на всички какво сме намислили. Трябва да има и по-добър начин.

Бяха се събрали в офиса на Фарел следобед. Сутринта следователите бяха продължили с разпитването на хората из „Марина“ и бяха открили още един свидетел, Лайза Морено, която също срещнала мъжа с тоягата в неделя вечерта. Стоял на ъгъла на „Майорка“ и „Алхамбра“, първата пряка южно от апартамента на Джесъп. Лайза била излязла да тича, а мъжът просто стоял там, изглеждал объркан, сякаш се бил загубил, и тя спряла и го попитала дали може да му помогне. Той поклатил глава, благодарил и се отдалечил. Лайза смятала, че може да помогне на художник да състави портрет, а през останалата част от сутринта двамата следователи бяха работили по организацията. За разлика от Ананта Дъглас Лайза смяташе, че мъжът бил поне на петдесет години. Тя каза, че се е запечатал в ума ѝ, понеже се държал странно. Определено щяла да го познае, ако го види отново.

Без да имат достъп до жертвата на изнасилването, Шър и Брейди трябваше да се върнат към показанията на свидетелите, а най-обещаващи изглеждаха тези на Лайза Морено. Когато двамата следователи се появиха, тя вече работеше с художника повече от час в една от малките стаи за разпити по коридора.

Морено и художникът смятаха, че наистина са успели да постигнат нещо.

— Това всъщност е забавно — посрещна ги тя с ентусиазъм, какъвто рядко се срещаше в подобна обстановка и при такава задача. — Гъс е удивителен. Казвам му да промени нещо във физиономията и изведнъж: „Леле, точно това е!“ Никога не съм си мислела, че така се прави.

Гъс Хуанг беше на почти петдесет години и се занимаваше с тази работа на парче от шестнадесет години. Беше скицирал сигурно хиляда лица, а четиридесет и три от тях бяха изиграли някаква роля в разкриването на престъпление. Хората смятаха, че портретът от художника помага за идентифицирането на заподозрения, но беше точно обратното — той просто елиминираше останалите.

Брейди беше прибягвал до таланта на Гъс поне двадесет пъти и никога не го беше виждал да се усмихва, но днес той направо грееше.

— Тя е видяла човека и го запечатала в паметта си. Ще го пипнем — заяви уверено той.

Гъс седеше до Лиза, тъй като не искаше тя да гледа неговото лице, докато се опитва да опише друго. Листовете за скиците бяха пред него. Дори не можеше да се сети колко пъти някой свидетел му е описвал неговите собствени характерни белези, преди да помъдрее и да започне да сяда така, че да е извън погледа. Двамата вече бяха завършили очертанията на косата и на челюстта, а вероятно и на очите. Използваха работната версия като основа и нанасяха някои бръчки.