Джон Лескроарт - Фатална жена

Не беше кой знае какво. Беше отегчен, а не депресиран.

Но ето че неочаквано започваше да създава ново приятелство. Същото се беше случило преди с един тип на име Джон Холидей, а приятелството им се беше оказало пълна катастрофа. Затова този път му беше познат и осеян с предупредителни знаци. Харди знаеше, че няма да им обърне внимание, тъй като се блазнеше от идеята, че в живота му все още нещо го очаква, а и в крайна сметка беше твърде кратък.

Холидей беше много по-млад, фармацевт и негов клиент. Станаха приятели за изненадващо кратко време. Холидей беше от Тенеси, говореше мързеливо, провлачено, не си даваше много зор, а отношението му към авторитетите беше на границата на патологичното незачитане.

Излизането с него беше забавно, но понякога и опасно, особено за женен мъж и служител на съда като Дизмъс. Холидей нямаше мярка в пиенето и купоните и окуражаваше Харди да прави същото. Нямаше и работно време, тъй като му бяха отнели разрешителното за фармацевт и се занимаваше с барове. Нямаше жена, която да може да му устои — дори Джина, Франи и шестнадесетгодишната тогава Ребека бяха паднали под властта на дяволския му чар.

Сега Харди отново имаше клиент, който се превръщаше в нещо като приятел след едва три или четири кратки срещи. Тони Солая беше дори по-млад от Холидей, вероятно също толкова небрежен, но и също толкова чаровен. А докато чакаше нещо по-добро, работеше зад бара. Бруклинският му акцент беше на светлинни години от провлачения говор на Холидей, но и някак си го разграничаваше. Той идваше от друго място, носеше аурата и завършеността на човек, занимавал се с много по-сериозни работи, преди да стане миксолог. Тони, както и Холидей, беше словоохотлив, с убийствено чувство за хумор и самоирония. Тепърва щеше да стане ясно дали под лустрото се криеше заплаха, но човекът беше като навита пружинка и енергията му загатваше, че нещо подобно би могло да се случи.

Харди беше ходил да плува, беше видял Тони и го беше поканил на неделната вечеря. Надяваше се Франи да няма нищо против да сервира за още един. Той се прибра, влезе в кухнята и посегна да прегърне съпругата си, но тя се изплъзна. Бек беше в старата си стая и се опитваше да си открадне още час за учене.

— Дизмъс — започна Франи с нисък и овладян глас, като очевидно не беше доволна, — кажи ми, че не се опитваш да сватосаш дъщеря ни.

— Не се опитвам да сватосам дъщеря ни.

— Наистина?

— Нали това казах.

— Да, но аз те попитах първа.

— Така е. Наистина не се опитвам. А сега сякаш съм обвинен, че не съм се опитал. Май не е честно.

— Ако нямаш нищо против, изобщо не съм в настроение да си разменяме реплики. Окей? Защото не смятам, че това е добра идея. Нищо не знаем за него.

— Разбирам.

— И въпреки това го водиш в „Детелината“ в петък вечер, а Бек е там просто по една случайност, а днес…

— Не знаех, че тя ще е там в петък вечер — Харди вдигна ръка и я прекъсна. — Дори не знаех, че ще дойде днес.

— Но тя ни каза, че ще дойде.

— Да, но признай, че това не е стопроцентова гаранция. Щях да се чувствам по-добре, ако ме беше прегърнала. Поне за малко. Но не се опитвам да сватосвам когото и да било за когото и да било. Честно.

— Добре.

Тя пристъпи напред, а той я прегърна.

— Е, толкова ли беше трудно — каза Харди.

Слънцето залязваше. Рейчъл и Закари, малките деца на Глицки, бяха пред телевизора в дневната зад кухнята, а майките им бърбореха около мивката и яденето.

Тримата мъже и Бек седяха на масата в трапезарията, а разговорът най-сетне се завърташе около неприятностите на Тони, както и за причините и последствията от акцията на Службата по контрол на алкохола.

— Не може да се продава алкохол на непълнолетни — отсече Глицки без грам съчувствие. — Знаели са. Въпреки това са продавали. И са ги арестували.

— Нямах и представа — защити се Тони. — Имаха лични карти.

— На мен общата картинка продължава да не ми се връзва — каза Харди. — Ясно ми е, че ще вкара Гудмън във вестниците, но как е успял да уреди нещата?

— Подразбрах това-онова — намеси се Глицки. — Някой тук да е чувал за Джон Ло?

Всички го изгледаха неразбиращо и поклатиха глави.

— Трябва ли да сме чували? — поинтересува се Харди.

— Вероятно не, освен ако не се натискате за работа в службите. Връзката между него и случая е политическа. Говори се, че точно той е зад цялата работа.

— Не, Гудмън беше — каза Харди. — Той си приписа доста неща.

— Точно така — кимна Глицки. — Идеята може да е на Гудмън, но се говори, че е заради Джон Ло.