Джон Лескроарт - Фатална жена

— Тц. Съжалявам. Това е онзи с кърлежите, нали? „Искам да те огледам за кърлежи“?

— Страхотна песен.

— За тъпаци — поклати глава Джесъп.

— Блейк Шелтън?

— Не — отсече той и обърна очи.

— Миранда Ламбърт?

— Моля те.

— Я се махай! Кени?

Рик се обърна към Бек.

— Каква е тази работа с малките имена?

Тя не отговори.

— Кени? — запита той отново Британи.

— Чесни. Ало?

— Окей, става за плажа, не е лош — усмихна се най-накрая Рик. — Но мога да изтърпя само дотук. Поне докато не получа още едно питие. И като стана дума, какво трябва да направи човек, че да си вземе пиене тук?

Докато двете момичета бяха в тоалетната и си миеха ръцете, Бек каза:

— Радвам се, че нито твоят, нито моят баща бяха наоколо да го чуят как казва, че понякога се налага да удряш жени.

— Това беше шега.

— Смяташ ли? Не е от най-смешните, които съм чувала. Не подхождаш ли мъничко снизходително?

— Защо? Понеже не харесва кънтри?

— Не, заради цялостното му отношение.

— Има си мнение, Бек. Това е хубаво.

— Зависи какво му е мнението, не мислиш ли? Не мога да кажа, че съм запленена от начина, по който те накара да поръчаш по още едно за всички ни. И ти отиде.

— Аз съм добра душа, Бек. Отидох да донеса питиета. Голяма работа.

— Не знам. Ти си арогантна и нетърпелива. Окей, той изглежда добре, но е политик и се обзалагам, че е свикнал да постига своето. Поне на такъв ми прилича. Не си ли съгласна?

— Мисля, че някой май ревнува малко.

Бек избърса ръцете си и се обърна към братовчедка си.

— Осъзнай се, Брит.

— Дъщеря ви е красива — каза Джесъп.

Магуайър се наведе през бара по-близо до младия мъж със сако и вратовръзка в петък вечер.

— Красива е — съгласи се той. — Тя е страхотен човек. И как се запознахте?

— Аз ходя често в „При Пит“. Заговорихме се. Едното доведе до другото и ето ни тук.

— Къде ще продължите вечерта?

— Нямаме ясни планове. Примерно някъде, където ще можем да поговорим, да се поопознаем малко.

— Това е добро начало.

Джесъп се усмихна уверено.

— Трябва да има комуникация — каза той. — Това е ключът.

Магуайър присви очи. Нима този младеж се опитваше да му пробутва собствените му клишета?

— Напълно съм съгласен — кимна той.

— Мисля, че това, че тя ме покани да се срещнем тук, е готино — продължи Джесъп. — Да кажа здрасти на баща ѝ още първата вечер. Не всеки би направил такава крачка. Трябва да имаш кураж. Харесва ми. Както се казва, съдбата обича смелите.

— Не съм сигурен, че съм толкова страшен — отвърна Моузис.

— Вие лично не, но като цяло идеята е. Да се срещнеш с таткото. Очевидно тя се гордее със семейството си. Това ми харесва.

— Когато я опознаеш, ще видиш, че тя има много хубави качества. Тя е наистина страхотна. Но аз съм ѝ баща. Какво друго да кажа?

— Може нищо да не кажете. Може да кажете, че е била трудно дете и все още е. Може да кажете, че трябва да внимавам, че под тази външност се крие беля.

— Не — рече Моузис. — Нищо такова няма да кажа. Ще спра до страхотна. Ще видиш. А като говорим за вълка…

Той кимна към дъщеря си и Бек, които се връщаха от тоалетната.

— Беше ми приятно да поговорим — каза Джесъп и протегна ръка през бара. — Ще внимавам за вашето момиче.

Британи и Рик щяха да отидат да хапнат нещо, преди да продължат с танци и с още няколко питиета, макар че тя се съмняваше дали въобще ще стигнат до танците или дори до хапването, преди да се върнат в жилището на Рик.

Не при нея. Тя не канеше мъже в апартамента си.

Двамата тъкмо излизаха от „Детелината“, хванати за ръце, когато се появи чичо ѝ Дизмъс с онова момче Тони. Той беше толкова невероятно готин, че изведнъж Рик започна да ѝ се струва като хлапе. В сравнение с Тони сакото и вратовръзката на Рик стояха претенциозно и пресилено.

Всички се здрависаха, Британи прегърна чичо си Диз и разбра, че Тони е дошъл да се срещне с баща ѝ и може би да започне почасова работа в бара. Оказа се, че Бек познава Тони бегло от „Горящия Рим“. Значи тя ще стои тук, ще бъде с него, а кой знае докъде може да доведе това.

В момента Британи не можеше да направи нищо по въпроса. Тя тъкмо излизаше с Рик и щеше да бъде, меко казано, супер неловко да поостане, да пофлиртува и да даде на Тони да разбере, че тази история с Рик е съвсем нова и може би нищо сериозно няма да се случи.

Беше събота сутринта, Британи беше в апартамента на Рик и лежеше с полуотворени очи. Той тъкмо се връщаше от банята, гол, но дори когато се шмугна между чаршафите, тя продължаваше да крои планове как да направи така, че тази авантюра да не се проточи цял ден или цял уикенд.