Джон Лескроарт - Фатална жена

Той се плъзна до нея, тя усети дъха му под ухото си и се зачуди защо винаги ставаше така — точно когато си съвсем сигурен, че си получил това, което си желал, виждаш нещо друго и искаш нещо повече.

Рик подреди хубава маса за закуска с букет цветя по средата. В голяма бяла купа имаше пресни плодове — ягоди, боровинки и ананас, а портокаловият сок и приятно ухаещото кафе вече бяха налети в големи цветни чаши. Той си тананикаше и се въртеше около котлона по боксерки, когато тя излезе от душа с мокра коса и в халат с емблема на „Риц-Карлтън“. Беше го извадил от гардероба, без съмнение запазен точно за такива сутрини.

Тя седна на масата, отпи кафе, взе си резен бекон и отхапа. Хвърли му поглед крадешком, беше толкова уверен само по бельо, с широк гръб, корем на плочки и релефни мускули.

Той се извърна и я улови как го гледа.

— Добре ли си?

— Добре съм.

— Само добре?

— Добре означава много добре — поясни тя.

— Права си — каза той. — Аз съм невероятно добре. И знаеш ли защо? Защото ти си невероятна. Нощта беше невероятна. Тази сутрин също.

Рик посочи към масата.

— Взимай си каквото искаш.

— Благодаря, ще си взема.

— Яйцата ще са готови след две минути. Аз съм истински гений с яйцата, омлетите са ми специалност. Със сирене бри и гъби.

— Нямам търпение.

Той помълча и присви очи.

— Станало ли е нещо?

— Не. Просто казах, че съм добре. Не си ли спомняш?

— Спомням си.

— Ами, хубаво.

— Окей. Ако искаш нещо друго…

Британи го изгледа.

— Рик — каза тя с предупредителен тон.

— Просто искам да съм сигурен, че си щастлива.

— След около минута вече няма да бъда.

— Добре, схванах. Спирам.

— Хубаво ще направиш.

Той сложи чиниите на масата и седна срещу нея все още гол до кръста. Увереността му явно се беше възвърнала.

— Обзалагам се две към едно, че това е най-добрият омлет, който си яла през живота си.

— През живота ми? През целия ми живот?

— През целия — потвърди той.

Тя си отряза хапка с ръба на вилицата и я лайна.

— Оха — възкликна.

— Какво ти казах! — грейна насреща ѝ той.

— Шест плюс — каза тя, като сочеше към всичко по масата. — Всичко е чудесно. Наистина.

Двамата започнаха да ядат и замълчаха. Рик остави вилицата си, протегна се през масата и докосна ръкава на халата ѝ.

— Какво? — попита тя.

— Просто така. Знаех си, че ще ни е добре заедно.

Тя се усмихна принудено в пристъп на вина и както осъзна, на съжаление. Той изтълкува усмивката ѝ погрешно, почувства се още по-самодоволен и усмивката му стана още по-широка.

— Какво още искаш да правиш?

— Освен…?

Британи изведнъж осъзна какво имаше предвид той, яйцата се обърнаха на трици в устата ѝ и тя скочи от масата.

— Можеш ли да повярваш колко е арогантен? Имам предвид какво още бих могла да искам? Правихме малко секс и само това ли мога да искам? Такава ли съм? Рик Джесъп да върви по дяволите!

Британи седна на леглото на Бек в стаята ѝ в юридическия колеж „Хейстингс“. Все още не се беше връщала в апартамента си и носеше дрехите си от снощи.

Бек седна на бюрото. Тя изпитваше съжаление към братовчедка си, макар че се беше опитала да я предупреди.

— Може би е нямал това предвид — каза тя.

— А какво друго да е имал предвид, Бек? Трябваше да видиш физиономията му — колко е готин и каква късметлийка съм, че сме си легнали два пъти заедно.

— А, вече станаха два пъти.

Британи наклони глава.

— Три, ако трябва да бъдем технически точни, но въпросът не е в това.

— Може би въпросът е, че не бива да ходиш в къщите на момчета, които не познаваш. Може би трябва първо малко да ги опознаеш, преди да легнеш с тях.

— Права си, права си. Не знам защо позволих това да ми се случи.

— О, я стига. Знаеш.

— Така ли?

Бек я изгледа втренчено.

— Ето как стоят нещата, Брит. Ти си мислиш, че момчетата не те харесват заради човека, който си, а заради това, че си дяволски красива. Може би трябва да си помислиш как да изтъкнеш другите си силни страни.

— Какви например? — изсмя се накъсано Британи.

— Ами, първата може да е търпението. Това може да реши целия проблем. Казваш, че не искаш да си хабиш красотата, но ще си красива още няколко години.

— Добре. Само че не съм търпелива. Това определено не ми е силна страна. Искам всичко на момента.

— И какво се получава досега?

— Да — сви рамене Британи. — Ами ако утре умра?

— Няма такава вероятност. Даже и така да стане, какво от това? Междувременно в настоящето, тук и сега, ти се случват дни като този. Това по-добре ли е?