Джон Лескроарт - Фатална жена

— Чакайте малко — намеси се Ребека. — Лайъм Гудмън? От Градския съвет?

— Точно той — кимна Харди. — Познаваш ли го?

— Не, но онова момче, с което Британи излезе в петък, май се казваше Рик, е шеф на екипа на Гудмън.

— И братовчедка ти излиза с него?

— Излезе с него. Веднъж. Не мина особено добре. Не че е голяма изненада. Но той трябва да е знаел за акцията на Службата по контрол на алкохола, нали? А?

— Предполагам, че е така — каза баща ѝ.

— Ако знаех колко неприятности ми е навлякъл, щях да го сритам още когато го видях — каза Тони и завъртя виното в чашата си. Пиеше червено „Патриарх“ на „Холис Хил“.

— Кой беше типът зад гърба на Гудмън? Ло?

— Той е щедър дарител. Голяма клечка в корейската общност.

— На корейците им пука повече за употребата на алкохол под допустимата възраст, отколкото на нас? — учуди се Бек.

— Е, не чак толкова — каза Глицки.

Той не си сипа нищо, дори когато Харди изкара най-добрите питиета, и сега сръбна от студения си чай.

— Ло се интересува от салоните за масаж. Това между другото не е слух. Собственик е на десет такива. По-точно казано, за десет има разрешителни от Отдела по общественото здраве. По последно преброяване в тях работят сто и четиринадесет момичета.

Бройката направо изуми Бек.

— Сто и четиринадесет? — запита тя. — Във всяко от тези места работят по единадесет души?

— Може и повече, зависи от деня — каза Глицки.

— Лицензирани? — повдигна вежди Харди.

— На теория всички имат лиценз. Сертифицирани масажистки със специално обучение и умения.

— Ло е типът, който пострада при акцията на федералните преди няколко месеца — светна лампичката на Харди.

— Така е — кимна Глицки. — Но ако си спомняш, от акцията не излезе нищо. Всички арестувани момичета работят отново. Не затвориха нито един от салоните. Дори и глоби нямаше.

— Защо да ги глобяват, когато имат сертификати — запита Бек. — Защо изобщо ги проверяват, ако става въпрос?

Ъгълчетата на устните на Глицки трепнаха с около сантиметър, което по неговите мерки беше широка усмивка. Той се пресегна и потупа Бек по ръката.

— Никога не губи тази истинска невинност — каза той прочувствено. — Тъжната истина, Бек, е, че на тези жени се плаща да извършват сексуални услуги. Те са сексробини, а Джон Ло е вероятно един от най-големите трафиканти на плът по Западното крайбрежие.

— Защо тогава не го арестуват?

Тони изслуша обясненията на Глицки в пълно мълчание, но сега се изсмя кратко, макар и без никаква следа от хумор.

— Защото си купува защита.

— Ами да, така е — кимна Глицки. — Не толкова директно, но на никого не му пука. Поне не толкова, че да направи нещо. Както и да е, не и в този град.

— На никого освен на кмета — вметна Харди. — Негова чест реши, че това е огромен проблем, за който той е силно загрижен. Ако Ло иска да остане в бизнеса, му трябва димна завеса, която да отклони вниманието на кмета от салоните за масаж. Ето тук се намесва Гудмън със Службата по контрол на алкохола.

— Така разправят — каза Глицки.

Лицето на Тони доби каменно изражение.

— Искате да ми кажете — започна той, — че този кретен Ло е причината да седя тук, обвинен в углавно престъпление заедно с още десетина съвсем нормални пича, които просто си вършеха работата?

— Кретените са може би двама — отвърна Глицки. — Ло и Гудмън. Но, да, горе-долу е така.

— Има ли някакъв шанс да вмъкнеш това в защитата ми? — обърна се Тони към Харди.

— Не е нужно — каза Харди. — А и няма никакво отношение към обвинението.

— На мен не ми се струва без отношение.

— Нито пък на мен — намеси се Бек. — Всъщност всичко изглежда напълно погрешно. Искам да кажа, ако цялата акция е изсмукана от пръстите, за да покрие някакъв лош тип, замесен в трафик на хора, защо той се разхожда на свобода, а Тони е заплашен от затвор?

— Тони няма да отиде в затвора — успокои топката Харди. — Няма да позволя да отиде в затвора. Но отговорът на твоя въпрос, Бек, е правилото за златото. Златото е у него, значи той определя правилата. Така стават работите. Не би трябвало да е така, но е.

— Добре дошла в Сан Франциско — обобщи Глицки.

— Добре дошла където и да е — уточни Тони.

— Но ако това е вярно, защо не е в новините? — не се предаваше Ребека. — Твоят приятел Джеф Елиът може да го пусне в „Градски клюки“ в „Кроникъл“ и ще се вдигне шум до бога.

— И как ще го докаже? — запита Харди. — Няма да го пусне без доказателства.

— Да не говорим, че може да е опасно — добави Глицки. — За Джеф имам предвид. Джон Ло има хора, които държат момичетата под контрол. Мисля, че за тези типове няма да е кой знае какъв проблем да притиснат един репортер.