Джон Лескроарт: Фатална жена

Харди поклати глава.

— Не си го е взел, когато е отишъл при Джина. Бил е у тях през целия ден.

— И ти вярваш? Сериозно ли?

Харди набоде хапка телешко.

— Трябва да му вярвам. Доколкото знам, това е истината.

— Много изкусно изиграха сцената, когато Джина призна, че са били заедно…

— Мисля, че тя каза, че са имали интимен контакт.

— И това. Точно тогава Сюзън става и напуска залата, а Моузис увесва покрусено глава. Сякаш беше нагласено. И да знаеш, че заседателите го забелязаха.

— Че е нагласено?

— Не. Забелязаха изблика на емоция.

— Това са естествени реакции — сви рамене Харди. — Надявам се Моузис и Сюзън да не се разделят заради това.

— Аз ще продължа да чопля историята за собствено забавление, но Шър, Брейди и Стиър ще я разнищват до последния си дъх.

— Ами, желая ти късмет. И на тях също. Как обаче можеш да оспориш истината?

— Не се отказваш, а?

Харди отпи още глътка мартини.

— Вероятно не. Не че има от какво да се отказвам. Но дори и да има, пак няма да се откажа.

Харди стоеше в кабинета си само по риза и хвърляше стрелички по мишената за дартс. Нямаше никакъв смисъл да се преструва, че може да мисли за нещо друго, камо ли да се концентрира върху него, докато не чуеше присъдата. А заседателите можеха да решат днес, утре или чак след седмица.

Целеше всички сектори от двадесет до едно и след четири хвърляния с по три стрелички беше стигнал до „единадесет“, което значеше, че беше пропуснал едва два пъти. Беше затворил вратата, а лекият прилив на адреналин от очакването го държеше съсредоточен и нащрек.

Телефонът на бюрото му, директната връзка към Филис, звънна точно когато вадеше стреличките от дъската.

— Йо — каза той, като вдигна. Филис мразеше това и точно по тази причина Харди почти не пропускаше да я подразни.

— Съпругата и дъщерите на господин Магуайър са тук и искат да ви видят.

— Идвам след секунда.

Харди си оправи възела на вратовръзката, облече си сакото и сложи стреличките на мястото им зад шкафчето от черешово дърво, което прикриваше дъската за дартс. Отвори вратата, излезе във фоайето, където го чакаха племенничките му и майка им. Прегърна ги поред и ги поведе към кабинета си да седнат и да се отпуснат. Освен Сюзън и Британи беше дошла и Ерика, по-малката сестра. Харди не я беше виждал от месеци.

Когато всички се настаниха, Харди ги попита дали искат вода, кафе, чай, вино или каквото и да е, но всички отказаха.

— Радвам се, че дойдохте — каза той и се върна зад бюрото си. — Много е хубаво, че сте се събрали и трите. Сега ни остава най-трудното — да чакаме.

— Това е нищо, Диз. Трудното беше през последните три месеца. Сега обаче ми се струва, че ще се окажем затънали в още неприятности, независимо от присъдата.

— Не е наложително да е така — каза той и ги изгледа поред. — За нито една от вас. Журналистите ли ви тормозят?

— Няма и минутка спокойствие — обади се Британи.

— Опитахме се да обядваме в „При Лу“ — оплака се Сюзън.

— Накрая решихме, че можем да се скрием тук. Надявам се, че нямаш нищо против. Там беше пълна лудница.

— Разбира се, че нямам нищо против — отвърна Харди. — Това е добра идея, макар че присъдата може и да се позабави. Ако нещата се проточат, всички може да дойдете при нас с Орани, а утре отново да дойдем тук, няма никакви проблеми.

— Ами, всъщност… — започна Сюзън.

— Това не е най-важното — прекъсна я по-малката ѝ дъщеря.

— Най-важното е дали татко наистина е спал с онази жена.

Сюзън се прокашля и изчака, за да привлече вниманието на всички.

— Диз, аз вече казах на момичетата, че не бива да се тревожат за това. Джина ме изведе от залата и ми съобщи какво ще направи, както и че не е вярно.

— Това ли ти е казала? — повдигна учудено вежди Харди.

— Опита се да ми спести неприятностите — кимна Сюзън.

— Така е — намеси се Британи, — но нали знаеш какъв е проблемът, ако някой ти каже, че лъже?

Харди знаеше и кимна.

— Че може да те лъже и за това.

— Каква тогава е истината? — попита Британи. — Ти знаеш ли?

— Ти какво смяташ, чичо Диз? — настоя и Ерика. — Той каза ли ти? Убеден ли си наистина?

— Знам в какво вярвам, но няма как да съм съвсем сигурен, Ерика.

— А в какво вярваш? — настоя тя.

Харди обаче отказа да бъде въвлечен в подобна дискусия.

— Въпросът не е в какво вярвам аз. Вие не сте длъжни да казвате каквото и да било.

— Но всички не спират да питат… — продължи Ерика.

Харди кимна. Той беше наясно колко ненаситни и вулгарни са медиите и на какво са подложени трите жени.