Джон Лескроарт: Фатална жена

В момента Харди ненавиждаше това рационално мислене, защото знаеше, че и то е фалшиво. Но нямаше какво да направи. Беше длъжен да получи показанията, както би направил и с всеки друг клиент.

— Госпожице Роук, какви са отношенията ви с г-н Магуайър?

— Приятели сме от шест или седем години.

— Това приятелство включва ли и интимна близост? Физическа близост.

Джина погледна Моузис, а след това и към мястото на Сюзън на първия ред.

— Да, включва.

Из залата се разнесоха сподавени възклицания. „Мама му стара“, изтърва се някой. Ръцете на Сюзън литнаха към устата ѝ, а Моузис наведе глава и скри лицето си в шепи. Някои от заседателите вече бяха осъзнали, че предстоеше нещо необичайно, спогледаха се и се приведоха напред. На масата на защитата Ейми У се наклони към Моузис, прошепна нещо в ухото му и сложи покровителствено длан върху ръката му.

— Госпожице Роук — продължи Харди, — скоро обръщали ли сте се към полицията с информация по този случай?

— Да.

— Къде бяхте в следобеда на смъртта на Рик Джесъп на първи април тази година, неделя?

Джина си пое дълбоко дъх. Сенките под очите ѝ бяха толкова тъмни, че приличаха на синини. Харди започваше да извлича показанията ѝ със серия от въпроси.

— В късния следобед, около пет часа, бях в апартамента си и пишех. Тогава Моузис, тоест г-н Магуайър, почука на вратата. Беше много разстроен. Каза ми, че предишната вечер дъщеря му е била изнасилена. Беше извън себе си от ярост и безпомощност. Не знаеше какво да прави. Знаеше кой е изнасилил дъщеря му, знаеше го и къде живее. Беше проверил адреса, тъй като преди време беше търсил г-н Джесъп и се беше конфронтирал с него физически. Сега обаче искаше да отиде до жилището му и да го убие. Опитах се да го успокоя и донякъде успях. Той се разплака от безпомощност, а аз седнах до него, като се надявах да го накарам да се почувства по-добре.

Тя въздъхна, погледна към заседателите, но бързо отмести очи.

— Така се случи — продължи тя, — че едното доведе до другото и ние… имахме интимен контакт. Станахме няколко часа по-късно, той се изкъпа и си тръгна. Навън тъкмо се развиделяваше.

В залата цареше пълна тишина. Сюзън Уайс стана, обърна се с гръб към съда и съпруга си и тръгна по централната пътека към вратата.

Харди не помръдваше.

— Благодаря, госпожице Роук — кимна накрая той и се извърна към Стиър. — Свидетелят е ваш.

Прокурорът се изправи бавно и тръгна към средата на залата, за да застане пред Джина. Преди обаче да се обърне към нея, погледна към заседателите с абсолютно безизразно лице, за да може някак си да им предаде недоверието и презрението си. Моментът обаче вече не беше на негова страна.

Харди познаваше Големия грозник от доста време, но сега почти го съжаляваше. Изглеждаше объркан и разсеян, а въпросите му бяха такива, че в крайна сметка си навреди.

Стиър се обърна към свидетеля и започна:

— Госпожице Роук, каква е професията ви?

— Аз съм правист и писател.

— Пишете романи, така ли? Измислени истории.

Харди се изправи и възрази. Гомес прие възражението, което чак го учуди.

— Добре, нека поговорим за професията ви на правист. В кантора ли работите?

— Аз съм партньор в кантората „Фриймън, Харди и Роук“.

— А въпросният Харди от името на кантората в залата ли се намира?

— Да. Дизмъс Харди е адвокатът на г-н Магуайър.

Залата се разбуча неспокойно. Гомес трясна с чукчето, призова към ред и лека-полека успя да го възстанови.

— С други думи, вие сте партньор на г-н Харди, така ли е?

— Да.

— Хм. Тогава, г-це Роук, бихме ли могли да допуснем, че вие сте на страната на г-н Харди, както явно и сте, и искате да му помогнете всячески да постигнете оправдателна присъда за клиента си?

Джина поклати глава.

— Колкото съм на страната на г-н Харди, толкова съм и на страната на г-н Фарел. Той също беше партньор в кантората, а сега е ваш шеф, нали?

Харди успя да улови погледа на Джина и кимна изразително. В ентусиазма си да я хване в крачка Стиър беше допуснал грешка, която сигурно щеше да му струва скъпо.

Прокурорът се прокашля и опита друг подход.

— Госпожице Роук, вие сте адвокат и съм сигурен, че разбирате, че показанията, които току-що дадохте, идват тъкмо в последния удобен момент. Защо изчакахте толкова дълго, преди да извадите тези толкова важни доказателства на бял свят?

— Причините са очевидни. Надявах се, че няма да се наложи да го правя. Надявах се, че другите възможности за защитата на г-н Магуайър ще са достатъчни и няма да трябва да въвличаме съпругата и децата му. Но тази сутрин съдията отхвърли почти всичко, а така заседателите не могат да бъдат запознати с възможните други варианти. Ако не бях направила това признание, те щяха да обявят г-н Магуайър за виновен, а това нямаше да отговаря на истината и щеше да е изопачаване.