Джон Лескроарт: Фатална жена

Това е естествена реакция. Всеки от нас, а и всеки от вас сигурно я е изпитвал. Но обвинението по този случай така и не се е опитало да открие някой от онези други хора, които са имали същия разбираем, ако не и оправдан мотив да убият този много лош човек.

Само че човекът, взел правосъдието в собствените си ръце, човекът, убил Рик Джесъп, не е Моузис Магуайър. По времето на убийството Моузис Магуайър е бил някъде другаде и сега вече чухте и знаете къде. Нека още веднъж не забравяме, че няма никакви физически доказателства, които да сочат, че г-н Магуайър е бил в апартамента на г-н Джесъп.

Харди реши да нанесе последния си удар.

— Накрая нека се спрем на това кого онези свидетели са забелязали да върви по тротоара в „Марина“, носещ в ръка нещо, определено като тояга. Честичко ставаше дума за това. Отговорът е, че са видели човек със среден ръст и средно тегло, облечен с яке на „Джайънтс“, с дънки и туристически обувки. По време на процеса вие бяхте в една зала с г-н Магуайър и несъмнено сте забелязали, че той е среден на ръст и със средно тегло. Има кафяви очи и кафява, макар и леко прошарена коса. Няма отличителни белези като татуировки или някакви особености.

Така че свидетелите в този процес са зърнали мъж, който прилича на г-н Магуайър. Бил е с яке, каквото носят много хора в Сан Франциско, все пак то е на бейзболния отбор на града. Не знаем кой е бил този човек. Но просто трябва да разберем, че това не е бил Моузис Магуайър. И е нямало как да бъде той. По това време той не е бил там.

Помнете, че ние сме екипът на защитата. Не трябва ние да доказваме, че той не е убиецът, а той, бездруго не е. Обвинението, обвинението трябва да докаже, и то извън всякакво съмнение, че измежду другите жертви на г-н Джесъп, техните приятели и, да, бащи няма друг човек със среден ръст и тегло, с яке на „Джайънтс“, който да има същия мотив и да би могъл да извърши това престъпление. Обвинението не го направи. Дори не се опита, а това е много тъжно, тъй като случаят е толкова опетнен от политическа намеса.

Точно затова — заради тези неоспорими причини, заради всички обосновани съмнения — вие сте задължени от закона и от вашите клетви като заседатели да решите, че Моузис Магуайър е невинен. Благодаря ви.

Около четиридесет минути по-късно Харди и Глицки седяха в основната зала на „Сам“. Харди си беше донесъл мартинито от бара, а Стефано току-що му беше сервирал чаша каберне и телешко, увито в бекон. Глицки, познат на приятелите си и като „Господин нисък холестерол“ заради прекарания преди години инфаркт, ядеше морски език на скара с гарнитура от спанак на пара и пиеше студен чай.

— Трябва да счупиш оковите, да се отдадеш на разгул и да помолиш Стефано за резенче лимон — тъкмо се шегуваше с него Харди.

— Не ми е нужно.

— Кой ти говори за нужда? Става дума за удоволствие, за аромат и за хедонизъм. Лимонът се отива страхотно със спанака. Отличен е със студен чай. Чудесен е с морския език. Нищо в чинията ти няма преобладаващ вкус.

— Не ми трябва преобладаващ вкус. Животът ми е пълноценен. Питай когото искаш.

— Ако искаш, срещу един долар ще ти дам да си сръбнеш от мартинито ми.

— Не искам да си сръбвам от мартинито ти. От толкова отдавна сме приятели, а ти продължаваш да се опитваш.

— Приятели? Какви приятели?

Глицки отпи от чая си.

— Предполагам, че по-добри от теб и Фарел.

— Уес ще го преодолее. Какво иначе да направи?

— Не знам. Да те прати зад решетките. Да накара Гомес да те призове пред съда заради неуважение, лъжесвидетелстване или нещо друго.

Харди отпи от мартинито си.

— Джина е много сериозна жена, признавам ѝ го.

— Тя или някой, с когото работи.

— Искаш да кажеш, че имам нещо общо с показанията ѝ? Не вярваш, че казва истината?

— Моля тя — извъртя очи Глицки.

— Сериозно те питам.

Глицки побутна храната из чинията си и остави вилицата.

— Ето какво ме притеснява, при това наистина. Мислиш си, че ще оставят нещата да утихнат, но те няма да го направят. Брейди и Шър не само изглеждат като глупаци, но и ти ги обвини, че са немарливи и некадърни ченгета. Няма да го преглътнат. Да не говорим за Вай Лапиър. Така че ще открият нещо, което да докаже, че Джина лъже.

— Телефонът ѝ е бил изключен през целия следобед. Тя провери.

— Ето! За това ти говоря, за малките подробности. За самия факт, че ти знаеш, че тя е проверила. Защо го е направила? Ами телефонът на Моузис? Имат ли джипиес данните му от онзи следобед?