Джон Лескроарт - Фатална жена

— Нека си питат. Това им е работата. А вашата е да не отговаряте. Опасявам се, че сами трябва да решите в какво да вярвате.

— Но ако татко е не е имал връзка с онази жена, това означава, че е отишъл и е убил Джесъп — каза Ерика.

— Не е задължително да е така. Може да го е убил някой друг. Искам да ме чуете. Всички явно смятате, че трябва да кажете нещо, че трябва да обяснявате нещата или да имате мнение. Отговорът е лесен — не трябва да казвате нито дума на онези хора. Просто им кажете „Без коментар“. Каквото и да ви питат. „Без коментар“. Не „не знам“, „не бих могла да гадая“ или нещо подобно. Просто „Без коментар“.

Харди се усмихна широко.

— Искате ли да се поупражнявате? Вярвайте ми, че трябва. Такова отношение е странно и неестествено, но трябва да си го наложите. Ако искате, мога цял следобед да ви задавам въпроси, а вие да ми отвръщате „Без коментар“.

— Но така ще изглежда сякаш наистина крием нещо — каза Ерика.

— Какво например?

— Ами, че прикриваме онази лъжа. Лъжата на Джина.

— Откъде знаете, че е лъжа? Или коя точно част не е вярна?

— Дизмъс, моля те — каза Сюзън. — Нима трябва да казвам на приятелите си, че знам, че съпругът ми не е убил онзи човек, защото по същото време ми е изневерявал? И да се примиря? Какво толкова, чудо голямо.

— Не — отвърна Харди. — Трябва да кажеш, че това не влиза в работата на когото и да било. Нека се чудят и да говорят каквото си искат. Това е семеен проблем, а ти, Моуз и момичетата се справяте с него както можете и е редно да ви оставят на мира. Но още по-добре ще е да казвате „Без коментар“ на всички. Ако са ви наистина близки приятели, ви давам специално разрешение да казвате „Съжалявам, но наистина няма да коментирам“. Но няма нужда дори да се чувствате задължени да го правите. Осъзнавам, че правото на личен живот и пространство малко не е на мода, но концепцията за него е съвсем реална.

— Но каква е истината? — попита Британи.

— Нека приемем, че това, което Джина е казала на майка ти, е истина. Тя и баща ви не са имали връзка, както тя заяви пред съда.

— Ако това не е истина — продължи настъпателно Ерика, като едва преглъщаше сълзите си, — тогава татко е убиец.

Харди помълча и обмисли отговора си.

— Мила, баща ти се е бил във Виетнам. Там е убивал хора, както и аз. Това не ни прави убийци. Отнемането на живот невинаги е убийство. Понякога е оправдано.

— Смяташ ли, че ако татко го е направил, е било оправдано? — попита Британи.

— Брит, само баща ти може да отговори на този въпрос.

Всички се умълчаха. Накрая Британи въздъхна и погледна чичо си.

— Искам да те питам още нещо, чичо Диз, и сигурно ще можеш да ми отговориш. Знаеш ли какво е станало с Тони?

— Знаем, че си е събрал багажа и е напуснал града — каза Харди, като помисли малко.

— Но защо? Знаеш ли?

— Знам.

Харди им разказа цялата история.

— Той беше чаровно момче, Брит, но е трябвало да е по-нисък от тревата. Когато прикритието му е било провалено от онази снимка на вас двамата, е трябвало да изчезне. Ако това може да те утеши, не забравяй, че той не е бил такъв, какъвто изглеждаше. Не само на теб, но и на всички нас.

— Бих могла да му помогна, ако ми е вярвал повече.

— Някои хора, може би повечето, не могат да се променят. Наистина вярвам, че ти не можеш да ги спасиш. Така че сигурно ще е по-добра идея, ако предпочетеш да общуваш с хора, които не се нуждаят от промяна или спасение.

Сюзън се изсмя горчиво.

— Само дето през всичките години — обърна се тя към дъщерите си — сте ме виждали как приемам поведението на баща ви, който често се нуждаеше от промяна или спасение, но съм го обичала. Въпреки всичко.

— Изборът ти е бил правилен, Сюзън — каза Харди. — Момичетата ти са прекрасни. Ще преминем и през това последно препятствие и нещата ще се оправят. Просто изчакайте.

Едва беше млъкнал, когато на вратата се почука бързо и Ейми У я отвори. Беше се задъхала, а очите ѝ блестяха от вълнение.

— Току-що се обадиха от съда — каза им тя. — Заседателите са взели решение.

В три часа и двадесет и две минути следобед съдебните заседатели влязоха в залата, претъпкана от репортери, зрители и разни служители от Съдебната палата. Харди забеляза, че Уес Фарел беше седнал на задните редове. Все още изглеждаше упорит и непреклонен.

Трея също беше слязла от офиса на областния прокурор, но седеше до Ейб в местата зад защитата. Уайът Хънт беше дошъл с някои от неговите хора. Там бяха Британи, Ерика и Сюзън, както и съпругата и дъщерята на Харди, което доста го изненада. Той не знаеше, че преди час Франи беше посетила Моузис в затвора и му беше казала „да внимава и да си затваря устата“. Джина Роук не се виждаше никъде. Четиримата очевидци и майката на Джесъп седяха на втория ред точно зад масата на Стиър и Гъндърсън. Пак там, но на първия ред бяха Лапиър, Брейди, Шър и Ленърд Фаро, който беше ръководил проучването на местопрестъплението.