Джон Лескроарт - Фатална жена

В семеен план нещата не вървяха толкова добре, макар че все още се надяваше той и Сюзън да успеят да си върнат старите взаимоотношения. И двамата се опитваха. От следващата седмица щяха да започнат да посещават и консултации. Сюзън още не можеше да приеме какъв човек се беше оказал Моузис и какво беше направил. Тя смяташе, че вярва, че той не ѝ е изневерил, но никога не го беше питала директно, а и той не беше повдигал темата. Ситуацията беше деликатна, тъй като отричането за връзката с Джина Роук едва ли не водеше до признание, че е убил Рик Джесъп. Доказателствата сочеха, че е имал всички възможности да го направи, а това също беше неприемливо за съпругата му. Така че в момента и двамата живееха в ничията земя на съмненията и страданието.

В края на краищата той беше приел, че това, както и всичко друго в живота, ще отнеме време, вероятно много време. Можеше единствено да продължава да не пие, да има вяра и да се надява, че двамата ще успеят да бъдат отново истински заедно.

Моузис занесе четвъртата бира на Дейв, приготви по още един коктейл за двойките на бара, взе си чаша за тъмна бира „Гинес“, но си наля газирана вода и добави лед и лайм. Обърна се и избра от плейлиста „Малката скала“ и още три стари парчета. Погледна колко е часът и се заслуша в музиката.

Лин, заместничката на Тони, която отдавна работеше за Моузис в неделя и понеделник, беше поела повечето от нощните смени. Беше свикнала да изкарва повече пари и обираше всички смени, които Моузис ѝ предлагаше. Трябваше да дойде след двадесет минути, а той щеше да си иде у дома и да си направи барбекю на покрива заедно с жена си и двете момичета. Тогава щеше да им каже за деветнадесетте дни, тъй като всички знаеха, че това е важна психологическа бариера. Така щяха да разберат, че не се е отказал, че се държи и се справя отлично.

Моузис свали две чаши за бира „Бас“.

— Ей, Моуз — подвикна му мъжът с момичето вдясно, — знаеш ли дума, в която да има три съгласни една след друга? Мен ако питаш, няма такава.

— Напротив, има — отвърна приятелката му.

Предната врата се отвори и в бара влезе жена на средна възраст със сива коса. Вечерта беше необичайно топла, но тя носеше дебело, дълго до коленете палто. Поспря се, за да може очите ѝ да посвикнат със слабото осветление, забеляза празното столче точно пред Моузис и седна. Свали голямата си чанта от рамото, остави я на бара и му кимна като на познат. Моузис имаше чувството, че я е виждал някъде, но не можеше да се сети къде. Отблизо си личеше, че изглежда добре, и Моузис си помисли, че е някъде на неговите години, може би малко по-възрастна от обичайното за клиентите на „Детелината“.

— Моузис Магуайър — каза тя.

Барплотът беше блестящо чист, но Магуайър по навик беше започнал да го бърше пред нея и при всяко движение усещаше неравностите от ударите с шилелага преди толкова много месеци. Сложи салфетка пред клиента и каза:

— Аз съм. Какво да ви предложа?

Двойката вдясно още спореше за думата с трите последователни съгласни.

— Отсреща! — каза тържествуващо момичето. — Т, С и Р.

— Вярно, браво на теб — посочи я Моузис и вдигна ръка, за да плесне нейната.

В частицата от секундата, когато отмести поглед от нея, сивокосата жена бръкна в чантата си. Когато Моузис я погледна, тя тъкмо вадеше ръката си.

— Аз съм Пени Джесъп — каза тя.

Държеше голям сребрист пистолет, хвана го с две ръце и без никакво колебание стреля три пъти от упор в гърдите на Магуайър.

Заупокойната служба беше в „Свети Игнатий“, а погребението на Магуайър беше в Колма в петък. След него Харди и Франи поканиха у дома си приятели, за да почетат Моузис. В катедралата и на гробищата имаше поне двеста души, но Харди очакваше да дойдат не повече от тридесет или четиридесет. Появиха се обаче повече. Освен Уес и Сам, Ейб и Трея, Джина, Уайът Хънт, Ейми У и много от клиентите от „Детелината“ пристигнаха още и хора от сбирките на анонимните алкохолици. По-изненадващо беше присъствието на няколко патрулни полицаи от района на „Детелината“ и на двама от заседателите по делото.

Харди беше заобиколен от гости и тъкмо вадеше една студена бира „Бекс“ от хладилника в кухнята, когато Уес Фарел се доближи до него.

— И аз искам такава, ако има и за мен — каза той.

Харди му я връчи и Фарел отпи.

— Доста хора са дошли — кимна прокурорът.

— Моузис беше доста известен.

— Да отбележа за протокола, че съм направо потресен от случилото се.

— Трябваше да внимаваме — съгласи се Харди. — Да хвърляме по едно око, да се оглеждаме. Да направим нещо. Тя го е дебнела. Аз трябваше да се сетя.