Джон Лескроарт - Фатална жена

— Но защо? Синът ѝ е мъртъв.

Фарел се поколеба.

— Тя явно не е повярвала на историята на Джина.

— Логично заключение.

Харди отпи от бирата си.

— Да отбележа за протокола, тъй като явно това е лафът на деня, че все още никой не е опровергал думите на Джина.

— Ако не възразяваш, бих предпочел да не говорим с такива термини. Процесът беше честен и ти спечели. Между другото Сам ми каза, че не си отговорил на поканата за сватбата.

— Реших, че може би съжаляваш, че си ни поканил.

— Ти шегуваш ли се? Имам едва около трима истински приятели в града. Ще е хубаво, ако някой от тях дойде на сватбата ми.

— Чух, че дори Сам ми е била бясна.

— Трея явно е доносник — засмя се Фарел.

— Сигурно.

— Знаеш ли кое е смешното? Нали си спомняш как тя се опитваше да е на моя страна в онзи морален спор между нас двамата и поне да се постарае да погледне на нещата през моите очи? Това ѝ беше първият такъв опит.

— Как се справя досега?

— Общо взето, стигна до извода, че си постъпил правилно. Моузис е трябвало да убие онзи тип, тъй като изнасилвалите заслужават да умрат. И това са думи на моята либерална годеница.

— Заседателите се произнесоха, че Моузис не го е убил — каза Харди. — Но съм впечатлен от начина ѝ на мислене. Съпругата на областния прокурор трябва да подкрепя смъртното наказание, не смяташ ли?

— Тя не харесва частта с „наказанието“. Иска просто да очисти изнасилваните.

— Тя е твоят малък борец за справедливост, който поема правосъдието в собствените си ръце.

— Знам, това е много специално отношение.

Фарел се вгледа в тълпата и се сепна.

— Направо не мога да повярвам.

— Какво? Леле! — изуми се и Харди.

Фарел го потупа по ръката.

— Ще те оставя да се оправяш сам — каза той и тръгна към задната врата и към двора.

Пол Стиър си проби път през хората и стисна ръката на Харди.

— Извинявам се, че се натрисам на купона, но ти каза, че всички са поканени.

— Така беше — каза Харди. — Да ти донеса ли нещо за пиене?

— Не, благодаря, нищо не искам.

— Беше ли на погребението?

— Да, но стоях отзад. Не исках да привличам внимание и да създавам шумотевица. Мисля, че случилото се е ужасно.

— Фарел току-що каза същото. Който нож вади, от нож умира и така нататък. Ако го е направил, разбира се.

Харди не се чувстваше особено спокойно и въздъхна.

— Ти наистина ли се съмняваш?

— Без коментар — отсече Харди и се усмихна неприязнено.

— Мислиш, че се опитвам да те подмамя? — изненада се Стиър.

— Не бих казал, че това е извън границите на допустимото.

Стиър поклати глава със съжаление.

— Човече, понякога работата ни може да бъде доста лайняна. Дойдох, защото наистина исках да ти кажа колко съжалявам.

— Добре. Но мога ли да ти припомня, че ако ти беше постигнал своето, той сега щеше да лежи в затвора.

— Не смяташ ли, че щеше да е по-добре да лежи там, а не където лежи сега? Водих процеса, защото за това ми плащат.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че играя с каквито карти ми се паднат и съм морално задължен да се опитам да спечеля с тях.

Стиър замълча и се приведе към Харди.

— Освен това аз винаги се опитвам да подбера справедливо съдебните заседатели. Справедливо.

Отначало Харди не успя да разбере какво му казва Стиър. Справедливо, съдебни заседатели… И изведнъж прозря. Петимата бащи на дъщери. Господи, помисли Харди, той го е направил нарочно.

Стиър си пое дъх.

— Аз имам дъщеря, Диз. На дванадесет години е. Обича да играе футбол и бейзбол, да слуша музика и да танцува. Тя е светлината на живота ми. Ако някой ѝ направи нещо, съм абсолютно сигурен, че ще му изтръгна сърцето и ще го убия на мига.

Той подаде отново ръка на Харди и се сбогува:

— Както и да е, беше ми приятно да работя с теб. До следващия път.

После се обърна и се изгуби в тълпата.

Харди светна лампата и влезе в бившата спалня на дъщеря си в задната част на къщата. Когато Ребека отиде да учи в колеж, я бяха оставили както си беше. Напоследък Франи казваше, че мисли да я превърне в домашен офис за бизнеса си като брачен и сватбен консултант и да си спести наема, който плащаше за помещението на ул. „Балбоа“. Засега обаче стаята беше непроменена.

На една коркова дъска Бек беше накачила снимки на приятелите си, на брат си Винсънт и на братовчедките си, както и нейни фотографии като малка. Харди плъзна пръст по тях. Ето я как язди в парка „Голдън Гейт“ и как играят с Винсънт във вълните в Санта Крус. Тук пък са двете с Британи, целите оваляни в кал на някакъв речен бряг. На тази снимка пък участва в училищна пиеса и е в костюм на магарето Йори. Ето я с раница на гръб, някъде на планина с групата други момичета-скаути, а тук кара ски с майка си в Хевънли Вали. Чете пред прозореца, тук пък е с роклята за първия си бал…