Джон Лескроарт - Фатална жена

— Добре.

Стиър сякаш осъзна, че и тази линия ще го доведе до загуба.

— Нека обсъдим нещо друго. Къде се намира домът ви?

— На улица „Плезънт“ в Ноб Хил.

— Това е доста далеч от „Марина Дистрикт“, нали?

— Не точно. На три-четири километра.

— Госпожице Роук, чухме как трима свидетели потвърдиха, че в късния следобед на първи април, неделя, са видели обвиняемия да върви из „Марина Дистрикт“, а в ръката си е държал нещо като тояга. Можете ли някак да съчетаете вашите показания с техните?

— Не. Сигурно са видели друг човек. Защото следобеда обвиняемият беше с мен и бяхме заедно до следващата сутрин. Това са показанията ми под клетва и това е истината.

Стиър поклати глава, раменете му увиснаха в показно разочарование от Джина и едва ли не от цялото човечество.

— Нямам повече въпроси към свидетеля — каза той.

Харди се изправи.

— Ваша чест, защитата моли за почивка.

Въпреки напрегнатия процес и бомбастичното му развитие във вторник сутринта заключителните пледоарии на двете страни бяха повече или по-малко методично изпълнени и лишени от драматизъм.

Стиър излезе първи и изложи представените доказателства — свидетелите, кръвта, отпечатъците от шилелага, предишната история между Магуайър и Джесъп и мотива, който водеше непосредствено до престъплението в неделя. Той почти не спомена показанията на Джина Роук и ги отхвърли като немощен опит за подвеждане на заседателите и отчаяно усилие за обръщане на изгубено дело.

Харди посвети първата част на речта си на кръвта по обувките, якето и колата на Магуайър, тъй като не можеше да я остави без обяснение. Оттам премина в пространна тирада за достоверността на разпознаването, за което беше говорил д-р Пейли. Не пропусна да подчертае, че при разпознаване полицаите могат да повлияят на свидетеля и фатално да опорочат показанията му, ако знаят точния отговор, като така го припомни за трети път на заседателите. Харди се спря и на веществените доказателства, които обвинението не беше успяло да осигури. Нищо не сочеше, че Моузис въобще е стъпвал в апартамента на Джесъп — нямаше нито един негов пръстов отпечатък, никакви ДНК следи или влакна от дрехите му. Нищо. А това съвсем не беше дреболия, особено предвид сцената на насилие, случила се в онзи следобед.

Накрая Харди изигра и големия си коз.

— Госпожица Роук дойде сама и това решение ѝ е коствало много. Тя е осъзнавала, че нейните показания и особено това, че ги дава в последния момент, ще я превърнат в обект на коментари и дори на присмех. Но тя се яви, макар и неохотно, едва когато обстоятелствата в залата я принудиха да го направи. При това е разбирала колко много ще навреди на себе си и на семейството на обвиняемия. И въпреки това е решила, че ще плати тази висока цена, за да не допусне един невинен човек да бъде осъден.

Самият Моузис също е жертва, но на собствената му вина. Но ако вярвате на дадените под клетва показания на г-ца Роук, тази вина не е заради извършено убийство, а заради изневяра. Решил е, че по-скоро би лежал в затвора, ако това ще спести на съпругата му болката да узнае за неговото предателство. Би лежал в затвора, ако това ще спаси и дъщеря му от още болка — не само от изнасилването, но и от лошата, ако щете, дори зла мъжка природа.

Харди замълча драматично.

— Сигурен съм — продължи той, — че г-н Стиър би искал да повярвате, че решението на г-ца Роук е хладнокръвно пресметната стратегия на защитата. Не. Това решение е изключително мъчително за нея и за всички засегнати и тя ще трябва да живее с последствията до края на дните си. Тя каза къде се е намирал и какво е правил Моузис Магуайър в следобеда и вечерта в онази неделя, на първи април. Фактите са си факти — ако повярвате на г-ца Роук, а не забравяйте, че това са показания под клетва, то тогава истината, чистата истина е, че Моузис Магуайър не е убил Рик Джесъп.

Харди се зачуди дали да не приключи и да седне, но искаше заседателите да чуят още две неща.

— Добре, а кой тогава го е убил? — запита той риторично. — Не знаем. Но знаем, че г-н Джесъп е бил жалко човешко същество и много хора може да са искали да го убият. Наистина ли смятате, че Британи Магуайър е била единствената му жертва, единствената жена, която някога е нападнал? Това е човек, който я примамва в бар, носи в себе си опиати и хладнокръвно планира това най-брутално престъпление. Ами другите му жертви? Нима нито една от тях не е можела да го убие? Ами любовниците им? Братята им? Приятелите? Гаджетата? Нима нито една от тях не е имала баща, който да се ядоса и вбеси дотолкова, че да посегне сам, както обвинението твърди, че е направил Моузис Магуайър?