Джон Лескроарт - Фатална жена

— Отпечатък на обувка върху кожа? Сержант, човешката кожа може ли да задържи белег от удар? Да запази формата на обекта?

— Да, абсолютно. Най-обичайните белези са вероятно тези от ухапване, но кожата може да запази белези, по които оръдието, с което е нанесен ударът, да бъде идентифицирано, дори и целостта на кожата да не е нарушена.

Стиър отиде до масата с веществените доказателства и взе увеличено копие на снимка с размерите на рекламен плакат и я постави на триножник, така че сержант Брито и заседателите да могат да я виждат.

Харди също я виждаше. Снимката не му беше непозната, но въобще не му харесваше това, което беше на нея. Беше взета от „Стената на срама“ в „Малката детелина“ и показваше ухиления Моузис Магуайър преди около две години, вдигнал шилелага все едно е първобитен човек с бухалка и ей сега ще разбие нечия глава. Оригиналната цветна снимка очевидно беше направена с хубав апарат, тъй като дори уголемена колкото плакат, пак показваше ясно жилките в дървото и облите издатини по края на тоягата.

— Сержант Брито — започна Стиър. — Виждали ли сте тази снимка, веществено доказателство номер петнадесет, преди?

— Да.

— Бихте ли определили за заседателите предмета, който обвиняемият държи?

— Това е тояга от твърдо дърво. Ако съдя от жилките и набраздяването, вероятно е от ясен. От единия край е отрязана, но другият е с ясно изразено естествено удебеление.

— Сержант, можете ли да ни кажете нещо повече за тази тояга, която е известна и като шилелаг?

— Да, мога. От сравнението с големината на околните предмети, особено крановете за бира, но и главата на обвиняемия, можем със сигурност да преценим, че предметът е дълъг към петдесет сантиметра, около три сантиметра дебел в отрязаната част и малко над осем сантиметра при удебелението. Ако е от ясен, ще тежи около килограм и сто — килограм и триста грама.

— Сержант, забелязвате ли някакви отличителни белези по този шилелаг?

— Да, има четири такива белега. На тази снимка това са тъмните петънца по удебелението.

Стиър се беше подготвил добре, върна се до масата с веществените доказателства и представи снимки номер шестнадесет и седемнадесет, които сложи една до друга, всяка на собствен триножник.

Харди знаеше какво ще последва и се въртеше неспокойно. Щеше да е ужасно и много убедително, но нямаше какво да направи.

— Сержант, бихте ли ни обяснили, ако обичате, какво виждате на тези снимки?

Гласът на Брито беше толкова безстрастен, че все едно описваше засъхнала кал.

— Вляво е увеличена част от снимката, която вече видяхме, като се показва удебелението и четирите характерни точки, които съм обозначил като A, B, C и D.

Харди знаеше за какво става дума. Тези точки бяха леки издатини, които можеха да се усетят дори и след всичките години на износване и изтриване. Нямаше как да бъдат пропуснати.

— На другата фотография се вижда близък план на обръснатата глава на жертвата.

Стиър дръпна снимката точно до тази на шилелага. Заседателите вече я бяха видели при показанията на Страут. Беше един от кадрите от аутопсията и междувременно не беше станал по-приятен.

От залата се разнесе нисък стон, Гомес вдигна чукчето, но след това остави реакцията да утихне.

— Сержант, имате ли професионално мнение за модела на травмата, която виждаме на снимката вдясно?

Брито извади лазерна показалка.

— Ето, виждаме ясно точки A, B, C и D, отбелязани ето тук върху скалпа. Изглеждат на същото относително разстояние една от друга и взети заедно, образуват същата форма. По мое мнение показаният на снимката шилелаг е бил използван за нанасяне на нараняването от снимката от аутопсията.

— Какво подкрепя това твърдение?

— Шилелагът не е изработен на машина, нито пък има обичайна форма като крик, крива щанга за смяна на гуми или чук. Нараняването трябва да е причинено или от този шилелаг, или от някой точно като него.

— Благодаря ви, сержант.

Стиър се обърна на пети със зле прикрита увереност.

— Свидетелят е ваш, г-н Харди.

Показанията на Брито бяха голям удар. Харди знаеше, че може да изрежда технически възражения до посиняване, но се съмняваше, че ще убеди дори един съдебен заседател, че шилелагът не е оръдието на убийството. Това обаче не означаваше, че не бива да опита.

Харди се надигна от масата и за секунда погледна към бележника със записките си, макар че не се нуждаеше от припомняне какво да каже.

— Сержант Брито — започна той, когато застана пред скамейката на свидетеля, — причината, поради която казвате, че раните са нанесени с шилелага или с нещо точно като него, е, че шилелагът има четири издатини, които сякаш съвпадат с четири наранявания по главата на жертвата. Откъде знаете, че тези четири рани са нанесени с един удар?